понеделник, 5 февруари 2018 г.

КОСМИЧЕСКОТО ДВУЕДИНСТВО

       

Вместо увод към темата в тази глава ви препоръчваме да прочетете гл.11 от Първо послание на апостол Павел към Коринтяните, от стих 2-ри до 16-ти. Тук се засяга една изключително деликатна тема, а именно въпросът за отношението между мъжа и жената, което във времето е дегенерирало много повече от всяко друго нещо в живота. Това е една тема от изключителна важност, защото ако някой желае да върви по пътя на духовното просветление, той трябва да познава законите на космическото двуединство и да се научи да живее според тях.
Споменатата част от Първо послание към Коринтяните винаги е предизвиквала трудности и спорове при тълкуването й. Заради тези стихове голяма част от ортодоксално вярващите все още поддържат изискването жената да носи дълга коса и да влиза в църквата забрадена. Но броят на жените, които съзнателно се съпротивляват на това условие, става все по-голям. Много млади момичета от ортодоксалните кръгове напълно отричат това изискване. Освен това винаги е имало съпротива срещу тези правила, и то особено от страна на дамите.
Буди съмнение и фактът, че според екзотеричните тълкувания жената се свързва с Христос едва на второ място – защото мъжът е главата на жената, а между нея и Христос се намира мъжът, така както Христос се намира между мъжа и Бога. Затова е напълно разбираемо, когато хората се питат какво да мислят по този въпрос. Тъй като подобни изказвания се намират и в други свещени писания, това още повече затруднява правилното разбиране на въпроса.
На базата на подобни теории Мохамед не отреди в своето религиозно учение никакво място за жената. Така или иначе става ясно, че теолозите не знаят как да се справят с този проблем. Никой вече не вярва, че блаженството на жената зависи от това дали тя носи забрадка или не. Тези, които осмиват Библията, намират в нея много материал за критика. Те обявяват апостол Павел за враг на жената, защото имал проблеми с яростна тъща и т.н.
Всичко това обаче напълно се променя, когато го разглеждаме в светлината на гностичната наука. Желанието на апостол Павел: „Наистина искам да разберете тези неща” е изпълнимо при много малко хора.
Въпреки че розенкройцерите познават и признават равнопоставеността между мъжа и жената в духовно, морално и материално отношение, те виждат между тях и големи различия. Например физическата разлика е повече от очевидна. Съществуват три основни различия, изявяващи се в трите центъра на човешкото творение – в центъра на таза, в центъра на сърцето и в центъра на главата.
Така например процесът на обмяна на веществата на мозъчните клетки при жената е съвсем различен от този при мъжа. Налице е и съществено различие в дейността на жлезите с вътрешна секреция, на половите органи, в дейността, състава и дори температурата на кръвта. Поради тези причини неминуемо се налага фактът, че изявата на мъжа и жената според съзнанието, душата и тялото е твърде различна, както във фината, така и в грубоматериалната област. Всички тези разлики се обясняват с това, че първообразите, духовните матрици, върху които се гради нашата тройна изява, са различни при мъжа и жената. Това, което се намира в духа, трябва да се изяви и в материята.
Не е вярно твърдението на някои теософски и ориенталски учения, че в духа не съществуват различия. С това те искат да сложат край на сложния проблем мъж-жена, а освен това да въздействат в известна степен „успокояващо” на жената в нейното често плачевно обществено положение. С твърдението, че един ден всички ще бъдат равни, може да се внуши, че тук и сега жената трябва да изтърпи малко неправда и неравенство. Този метод често се използва при социални и икономически различия.
Научен факт е, че фундаменталните различия, които се срещат в органите и клетките на тялото на мъжа и жената, се срещат също и в душевния образ, в духовния образ и в първообраза; че тези различия се намират и в Централния духовен принцип на Божия план; че това не може да е по друг начин, защото всичко, което съществува, произлиза от духа.
С това ние констатираме, че:
съществува едно божествено творение – мъж,
едно божествено творение – жена,
и че тези два аспекта заедно образуват човешката жизнена вълна.
Тези два аспекта на човешката жизнена вълна трябва напълно да короноват Божия план, също и по отношение на собственото им призвание.
Паметта на природата учи, че праатомът на човешката жизнена вълна е притежавал две ядра, две същества, които в много отношения са били като огледален образ едно на друго. Но органично те са били различни, защото и духовната идея, основата на двете ядра, също е различна. Ако като жител на Божествения порядък разпознаем човека в небесния му образ (някои получиха тази привилегия), тогава ясно ще различим мъжа от жената. Същото е и при жизнената вълна на ангелите. Върху това знание се основават и мислите на апостол Павел, съдържащи в себе си огромно гностично знание. Това знание има толкова дълбок смисъл, че тези места от Светото Писание бяха обявени от някои кръгове за не автентични.
Ако обаче хората пренебрегват големите фундаментални различия между мъжа и жената и не искат да разберат изискванията, свързани с тях, ще възникнат много големи трудности, защото призванието на човека е да стане отново истински човек. А това може да стане едва тогава, когато човек се научи да съответства на призванието, което важи както за мъжа, така и за жената, и особено тогава, когато той успее да изгради правилното отношение, правилната съвместна работа между тях.
Много хора от хуманистичните среди се противопо¬ставят на схващанията на апостол Павел (а те представляват учението на Христос!) и поради същите причини се обявяват и против нас. Това обаче не ни пречи да говорим и преподаваме всичко, което ни изяви Йерархията чрез Универсалното учение на мъдростта. Защото тук не става въпрос за еманципацията на жената или за евентуалното властолюбие на мъжа, а още по-малко за предполагаемото световно лидерство на мъжа. Става дума за развитието на истинския човек чрез осъществяване на двойното призвание.
Гностикът знае, че мъжът притежава положително поляризирано материално тяло, отрицателно – етерно, положително – астрално и отрицателно поляризирана – мисловна способност. „Положително” тук означава творческо, динамично, изявяващо, излъчващо. „Отрицателно” в случая означава възприемащо, раждащо.
Съществото на жената е обратно поляризирано, т.е: отрицателно поляризирано е материалното тяло, положително – етерното, отрицателно – астралното и положително поляризирана – мисловната способност.
Тази обратна поляризация трябва да образува основата за хармонична, свободна, спонтанна взаимна работа. Тя може да бъде основа за невероятно развитие, за възвишено откровение. Тя може да ни създаде представа за това какъв изключително прекрасен, божествен подарък е получил човекът в лицето на космическото двуединство.
Ако съвместната работа се основава само на съществуващите биологични и душевни различия в съзнанието на аза, тогава винаги се стига до взаимно експлоатиране, при което никой не превъзхожда другия. Ако разгледаме едно такова взаимодействие, основаващо се изцяло на природата, ще получим следната картина:
а) Жената винаги се опитва да влияе на мисленето на мъжа и така да го владее с помощта на положително поляризираната си мисловна способност.
б) Ако това и се отдаде, тя пробужда по този начин положителното астрално тяло на мъжа.
в) Чрез динамиката на мъжкото желание
г) кръвният нагон се пробужда и етерното тяло активира материалното тяло, при което
д) материалното тяло преминава в действие.
От това става ясно какво се има предвид в Библията, когато се казва, че „грехът идва от жената”. Това означава, че двата пола стават жертва един на друг.
Когато даден човек желае да бъде спасен от кръговрата на диалектиката, тогава Христос трябва радикално да се намеси в неговото същество. Светият Дух трябва да започне да действа в човека, живото Христово тяло, Йерархията, трябва да може да приложи силата си по един троен начин.
Спасението не може да бъде обяснено с взаимодействието между мъжа и жената, защото това взаимодействие е повредено. За да бъде възстановен първоначалният процес, е необходима намесата на външна, чужда сила. В този спасителен процес Светият Дух влияе първо на негативно поляризираното мисловно тяло на мъжа, в чиято мозъчна субстанция се намира неувредената допирна точка – пинеалната жлеза.
Това осеняване може да се осъществи само след една фундаментална промяна. Когато отрицателно поляризираното мислене на мъжа се развие в Светия Дух, неговото тяло на чувствата и желанията се събужда към нов живот, а това от своя страна упражнява силно въздействие върху отрицателно поляризираното астрално тяло на жената. Така през мъжа, от Светия Дух, чрез Йерархията се активират двете астрални тела. При този процес положително поляризираната мисловна способност на жената съзнателно се игнорира.
От това обяснение не бива да се прави извод, че ¬жената не е в състояние да приеме директно Светия Дух. Това заключение би било погрешно, защото, както Божия Дух се изявява при мъжа първо в светилището на главата, така при жената, след една фундаментална ¬промяна, той се изявява първо в светилището на сърцето.
При мъжа докосването е главно чрез разума – една среща в Огъня на духа, а при жената това става главно нравствено – една среща в Душевната светлина. Мъжът трябва да пренесе получения от Бога огнен елемент върху женската душа, в нейното светлинно светилище. Тогава разумът и нравствеността, свързани заедно, ще поведат човека към освобождаващи дела.
Когато и двете астрални тела – на волята и на възприемането, се активират от Светия Дух, пътят към правилното взаимодействие е напълно отворен – тогава се изявява освобождаващото действие.
Чрез този процес, в съществото на жената, с помощта на пречистеното астрално тяло и отрицателния полюс на мисловната способност, женската мисловна способност се освобождава, положителният аспект се възстановява и Ева – майката на живите, може отново да поеме голямата задача, която и беше поставена още от самото начало.
Когато човек отново се запали в Бог, взаимната освобождаваща работа ще стане възможна – нито по-рано, нито по-късно. Тази освобождаваща работа ние наричаме космическо двуединство. Върху този принцип би трябвало да се основава бракът. Ако чрез фундаменталната промяна Христовата йерархия не заживее съзнателно в човешкото същество, бракът си остава само едно биологично диалектично явление, което може евентуално да е полезно и да запази хората от още по-дълбоко пропадане, но за тези хора и този вид брак важат думите: „Така щото, който омъжи дъщеря си девицата, добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.”
По гностично-научен начин може да се докаже, че в днешното състояние на човека единственият път за спасение е процесът, който може да се обозначи като: Бог - Христос - мъж - жена. На тази основа е изграден свещеният сакрамент на брака, което е голяма милост, но същевременно може да бъде и една голяма опасност.
Биологично-диалектичният брак не се нуждае от сакрамент.
Какво общо обаче има всичко това с булото върху женската глава? Първо, едно символично обяснение. Да се молиш, означава да се отвориш за същността на Бог. Да пророкуваш, означава да свидетелстваш за това, което може да се схване философски с пречистеното съзнание, след като божествената мистерия се е разкрила на това съзнание. Ако мъжът затвори мисълта си за Божествената същност, за Христовото докосване, тогава той стои в живота с „покрита глава”. Ако жената затвори сърцето си, своята астрална и волева същност за Христовото докосване и се опитва да го асимилира главно с мисълта, тогава тя се намира в живота „незабрадена”.
За по-пълно разбиране ние повтаряме: Божественото докосване при мъжа действа предимно чрез разума – ментално, а при жената – предимно чрез сърцето – астрално. Затова мъжът е мислителят – този, който прониква, а жената е тази, която одушевява. Мъжът като Манас – мислител, е великолепието на Бога. Жената е великолепието на мъжа.
Тук понятието „великолепие” означава душа, светлина. Всъщност, казаното се разбира така: жената е светлината на мъжа. В божествената общност жената е нищо без мъжа и мъжът е нищо без жената.
За да не бъде разрушена тази хармония, това истинско равновесие, за да се избегне склонността към възприемане на духа предимно мисловно, жената трябва да бъде с „покрита” или „забрадена” глава. Или, както казва апостол Павел, „за да бъдат завързани грешните ангели”. Предпазващата сила над главата няма нищо общо с косата или със забрадката. Тя е една вътрешна, съзнателно поставена над главата сила, действаща чрез Светлината на душата.

из книгата “Основи на философията на съвременните розенкройцери” от Ян ван Райкенборг


          

Няма коментари:

Публикуване на коментар