понеделник, 5 февруари 2018 г.

КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: Технологии на тайната база



КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: Технологии на тайната база


Интервю на Дейвид Уилкок с Емери Смит - 2 януари 2018 г.

Превод със съкращения

Д.У.: Добре дошли в „Космическото Разкриване”! С нас е специален гост – Емери Смит. Емери, добре дошъл!

Е.С. Благодаря за поканата!

Д.У.: Много се радвам, че се решихте.

Е.С. Да, Вие ме подтиквахте към това 10 години, но някои неотдавнашни събития ме убедиха, че така трябва да постъпя заради моята собствена безопасност и за просвещаване на хората, хората заслужават да знаят истината.

Д.У.: Разкажете ни, случвало ли Ви се е нещо любопитно, необичайно преди службата в армията?

Е.С. Да. Преди това искам да кажа, че дядо ми служеше в армията, баща ми служеше във военно-морския флот. Винаги съм искал да стана военен. Първият ми контакт с извънземни се случи през 1979 г., в нашата ферма във Форт Майерс, Флорида. Това беше първият ми контакт от всичките, които съм имал. Никога няма да забравя това. Следващият ми контакт беше на 29 години, през 1999 или 1998 г. Онази визита беше удивителна, аз нощувах на открито и не бях готов за нея. Просто лежах и чух приближаващи се стъпки. Впрочем, бяха две визити. Втората беше след службата в армията и беше малко шокираща. Първата се случи, когато бях много млад.Тогава повече спях извън къщи, лежах и гледах звездите.

Д.У.: Разкажете за контакта във Форт Майерс, Флорида. Какво именно се случи?

Е.С. Лежах навън в спален чувал и вече се канех да заспя… Лежах насред полето, наоколо нямаше нищо. И изведнъж се появи огнен диск. Той се спусна от небето, движеше се много бавно и изглеждаше огнено червен. Виждаше се оранжево сияние. Дискът се намираше на около 1-2 километра от мен. Видях как той се насочи към гората, чувах го и си помислих, че може би е просто метеорит. Дискът се спусна надолу и се приземи в блатото. От него излезе извънземен. Аз лежах в спалния чувал… винаги имах със себе си оръжие… И изведнъж чух шум, стъпки… Оръжието вече беше в ръцете ми, скочих на крака… И видях същество с ръст 90 см, което ме гледаше.

Д.У.: Как изглеждаше то?

Е.С. Сиво-синкаво, с големи сини очи. На главата нещо, което малко прилича на антена. Съществото беше много слабо, със синя кожа. Аз насочих към него фенерчето си. Съществото ме гледа и аз разбирам, че светлината наранява очите му. Съществото изглежда така, сякаш иска да каже: „Ох, моят кораб току-що претърпя крушение. Просто търся помощ”. Срам ме е да си призная, но аз просто побягнах. После се спрях и видях, че съществото си отива и се затичах след него. Не исках да го убия, просто виках „Върни се, върни се!” Тичах след него, а то се промъкваше през гъсталака. Аз се опитах да вляза в гъсталака, но само се порязах от виещите се растения. Изведнъж видях отпред ограда. Съществото прескочи оградата, тичайки към мястото на крушението. Кръвта ми буквално кипеше от адреналин. Беше късно през нощта. Отидох малко по-нататък, но не успях да видя нищо повече. Нямаше никаква размяна на любезности. Ние просто се изплашихме един от друг.

Д.У.: Как изглеждаше лицето на хуманоида?

Е.С. Лицето му беше овално, като мехур. Все едно взимате балон и го притискате. Отстрани на главата имаше отвори, без ушни миди. Съществото беше съзнателно и доста бързо. Очите му бяха поне три пъти по-големи от нашите. И черепът му беше по-голям. Очите бяха сини. Не видях зеници. Може би имат защитни слоеве. Много извънземни носят лещи над очите си… Имаше много малък нос и много малка уста.

Д.У.: На колко години бяхте тогава?

Е.С. На 28. След първия случай се случиха и други подобни събития, но аз не разбирах какво е това. Когато бях по-млад, винаги ходех насън. Винаги се оказвах извън къщи в състояние на хипноза, но осъзнавах ясно всичко, защото винаги се връщах. Всяка сутрин родителите ми ме виждаха с мръсни крака… Много пъти ме хващаха да излизам от къщи и да влизам вкъщи. Никога не се нараних. Онази вечер още не беше много късно. Телепатически ме помолиха да изляза от къщи.

Д.У.:На колко години бяхте?

Е.С. Бях във втори клас, значи е било през 1979 г.

Д.У.: Преди това случвало ли се е нещо с Вас?

Е.С. Не, това беше за пръв път, когато ми се случваше нещо подобно. Макар че след това такива неща започнаха да се случват често. Имам предвид, че просто излизах, без да знам защо и виждах светлини и пр. Аз казах: „Добре” и излязох на пътя. Близо до нас имаше езеро и аз тръгнах към пристана. Погледнах нагоре и видях красив син кораб. Той се движеше безшумно. Бях толкова удивен, от тишината, от кораба, че започнах да се усмихвам, а после запях…. Много странно усещане. Корабът беше във формата на диск, синьо-бял, ярък. Виждаха се очертания на класическа форма. Телепатически ми казаха: „Ние сме тук, ние съществуваме. Ние ще се върнем за теб”. Помня всичко, сякаш беше вчера. Завинаги се запечата в главата ми. Всичко стана много бързо, може би за около две минути. Ако беше станало днес, нямаше да продължи толкова дълго, защото щяхме да свалим кораба за секунди. А тогава беше по-различно. Те имаха повече възможности да се срещат не само с мен, но и с много други хора. Да ни дават надежда за процъфтяване по-късно в живота. Оттогава аз твърдо повярвах в НЛО и всичко, свързано с тях. На никого не съм разказвал за това, дори на семейството си.

Д.У.: Звучи така, сякаш сте бил в някаква програма за контакт с извънземни... Това, че нощем сте излизал от къщи… Може би в резултат от тези събития имате бели петна в паметта или…

Е.С. Не-не.

Д.У.: … и просто не помните, какво се е случвало, когато сте напускали дома си?

Е.С. Не, помня много неща. Когато бях по-млад, аз владеех този дар. Наричам това дар. Мога да контролирам сънищата си. Знам, кога спя. Неотдавна този мой дар се върна, буквално в последните няколко месеца, и мога да правя това отново. Просто загубих този дар, когато отидох в армията. А аз постъпих на военна служба много рано, на 13 години. Баща ми ме заведе в спомагателната служба на ВВС, в гражданското въздушно патрулиране. На децата даваха безплатно лиценз за пилоти, ако покриваха някои изисквания. Това беше предназначено за хора, които искаха да научат военни специалности преди армията, за да може после да постъпят в армията и да получат по-високо звание. Аз много рано получих лиценз за пилот. После служих четири и половина години във ВВС, а след това продължих да работя по договор. Когато отидох в армията, имах много големи възможности за работа. Но аз исках просто да бъда пилот, жадувах да летя, да стана космонавт…А после получих медицинско образование…

Д.У.: Хайде да се върнем към това, как попаднахте в лабораторията „Сандия”. Вие вече разказахте за нея (в предишен епизод).

Е.С. Преди това преминах ускорена програма, в която работих като асистент на хирург. Попадайки в лабораторията, разбрах, че за всичко там са похарчени купища пари. Всичко е много сериозно и прекрасно организирано, много е чисто. Аз бях много млад, на 19 години. Подписах куп документи, договори. Аз и досега съм благодарен на армията, тя ме направи такъв, какъвто съм днес…

Д.У.: Ние сме много благодарни на Алианса за това, което прави за хора като нас…

Е.С. Да, всички „бели шапки” действат.

Д.У.: Нужни са ни такива хора като Вас, които имат достатъчно мъжество, за да кажат истината и да разкажат какво са преживели.

Е.С. Познавам много хора. Надявам се, че като ме видят, и те някога ще постъпят така. Вярвам, че такова нещо ще се случи тази година.

Д.У.: На тях ще им е по-лесно, защото точно сега Кабалът търпи съкрушително поражение. Вие сте получил много информация и ние ще можем да я обсъдим в следващите епизоди. И така, Вие получихте всички документи, договори…

Е.С. Да, подписах ги, всичко беше много официално. Всичките тези хора, красивите лабораторни халати, охраната в чисти бели униформи… На китките си носехме маншет, като обикновена гривна. По-късно разбрах, че е направен от графен. Маншетът фиксираше всичко, което правех в лабораторията. Отначало ти го взимат, после го активират. Освен това има и нещо като айпад, много тънък, светещ и позволяващ достъп до всички основни бази данни, и показващ по всяко време къде се намира вашият ръководител, ако ви трябва. Всички знаят всичко за всички. Нищо не можете да скриете или да направите нещо скришом. Имате красив айпад, който е постоянно с вас. Всяка ваша стъпка се документира.

Д.У.: Как успявахте да пишете на него?

Е.С. Много лесно. Имаше пръчица, която изглеждаше като термометър. Повърхността на айпада има много „интелигентна” структура. Устройството е не само тънко, но и много здраво. Направено е може би от графен или нещо друго. Айпадът се поставя винаги върху нещо, например на масата, използвате пръста си или пръчицата, и той винаги е свързан с всички останали устройства. Във всяка стая има мрежово устройство, като розетка, в която се включва айпадът. Когато сложите айпада върху масата, това го знае цялата маса. Това е като енергия от типа на „Bluetooth”. Сияещ пълен цвят. Тримерни обекти, също и холография. Особено когато сложите айпада на масата, масата започва да изглежда като реална тримерна част от това, каквото и да си представите. Т.е. ако получите тяло и то вече е сканирано в 3D, то може да се проектира над масата, а после може да се движи с ръце. Това много ме въодушевяваше, защото бях техничар, млад, просто страстно исках да продължа да работя…

Маншетът, нещо като малък айпад, беше много важен и трябваше винаги да го носим.

Д.У.: В предишни епизоди Кори разказваше за умен стъклен планшет. Много наподобява това, което описвате Вие. Как го наричахте?

Е.С. Наричахме го просто “папка”. И всички имаха достъп до другите по всяко време, особено когато ставаха нарушения. Случиха се няколко нарушения, когато изчезваха вещи. Имаше един техник, който се опита да изнесе нещо от лабораторията. Тогава маншетът започва да сияе в друг цвят. Имаше различни цветове за различните неща. Например, не се движи и никъде не ходи, докато продължава извънредната ситуация. Като в болниците, има червен код, син код и пр. и вие знаете какво може да се прави и какво не. Червеният цвят означаваше, че не трябва да се движим. Синият цвят означаваше, че всичко е наред. Имаше жълт цвят – нарушение, замърсяване. Някои тъкани съдържаха вируси или бактерии, за които не знаехме, а те лесно могат да ви убият. Можеха да мутират. И не трябваше да излизат от лабораторията. Имаше системи с ИИ (изкуствен интелект), свръхчувствителни, приспособления за очистване на въздуха. Спазваха се много строги предпазни мерки. Имаше вентилационна система, която абсорбираше всички частици, дори една на милион, и винаги сигнализираха, когато откриеха бактерия или вирус. Тогава се включваше сирена и всичко веднага се затваряше.

Едно нарушение направих и аз, заради мъжа на моя близка приятелка. Той служеше в охраната. Това е свързано с тялото на внушаващ страх остеоинтегриран хибрид на мечка. Те създадоха хибридно животно, приличащо на гигантска мечка. В него имаше метал. Метални нокти, направени от някакъв материал, остеоинтегриран в костната структура. Това означава съединение на титан или друг метал с жива тъкан. Веднъж звярът се измъкна на свобода от специалния камион и избяга в пустинята. Търсейки животното, те преобърнаха всичко наопаки. Намериха го и го сложиха в този камион. Стоманената стена на камиона беше с дебелина 20 сантиметра. Звярът издраскал стените на дълбочина 10 сантиметра!

Д.У.: Жалко, че трябва да Ви прекъсна на най-интересното място, но времето на този епизод изтече. Наш гост беше инсайдерът Емери Смит. Благодаря ви за вниманието.

http://lucecita.blog.bg/

Източник:

http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=385

Няма коментари:

Публикуване на коментар