сряда, 7 февруари 2018 г.

АЙКАЗАНОИДИТЕ - ПРЕКИЯТ ПЪТ

          


Както казахме, хормоните контролират едно или друго, така както инсулинът и глюкагонът например отгова­рят за кръвната захар. Но какво контролира пък хормоните? Айказаноидите. Това са суперхормоните на тялото. Мистериозни и мимолетни, но изключително мощни, те се произвеждат от всяка клетка в човешко­то тяло. Те са молекулярното лепило, което споява тялото.

Айказаноидите не само контролират всички хор­монални системи, а и всяка жизненоважна физиологич­на функция: сърдечносъдовата система, имунната сис­тема, централната нервна система, репродуктивната система и т. н. Както става ясно, те ни поддържат жи­ви и в добро здраве. Без тях животът такъв, какъвто го познаваме, би бил невъзможен.

Семейството на айказаноидите включва голямо разнообразие от суперхормони с трудни за произнасяне имена: простагландини, тромбоксани, левкотриени, липоксини и хидроксидни мастни киселини. За тези гру­пи хормони и техния ефект върху болестите ще гово­рим с по-големи подробности по-късно. Засега прос­то запомнете, че айказаноидите са най-мощният биологичен агент, известен до този момент на човека. Успеете ли да ги контролирате, значи сте отворили вратата към Зоната.

Въпреки изключително важната им роля в поддър­жането на живота и здравето, те са все още доста сла­бо познати. Вашият лекар най-вероятно дори не е чу­вал за тях. Може да влезете в Медицинската академия, да тръгнете по коридорите й и да попитате всеки срещ­нат професор дали е чувал за айказаноидите - след ка­то ви изгледа неразбиращо, той най-вероятно ще от­върне отрицателно.

Тази неосведоменост за айказаноидите сред меди­цинските среди е смайваща. А първите изследвания върху тях спечелиха през 1982 година Нобеловата наг­рада за медицина и най-мощните лекарства във всеки аптекарски шкаф са онези, които влияят на нивото на айказаноидите в тялото.

Причината за това незнание се дължи на факта, че айказаноидите са част от свързани в двойки от проти­воположности паракринни и автокринни хормони, ко­ито са изключително сложни и на всичкото отгоре поч­ти невидими. Техният живот се измерва в секунди, дейс­тват в почти равни на нулата концентрации и не изпол­зват кръвния поток, за да достигнат целите си. С дру­ги думи, подобно на Грета Гарбо, тези хормони могат да бъдат видени рядко и следователно трудно могат да бъдат разбрани.

Айказаноидите възникват, свършват определената си задача и след това се самоунищожават, и всичко то­ва за броени секунди. В много отношения те са биоло­гичен еквивалент на кварките във физиката. Кварките рядко могат да бъдат наблюдавани. И това се постига само в гигантски ускорители на частици, често след го­дини на неуспешни опити. Колкото и трудно да могат да бъдат измерени кварките обаче, всеки физик ще ви каже, че те са основата на всяка материя и съществуват откакто свят светува.

Айказаноидите са доста подобни на тях. Те съществуват повече от петстотин милиона години - всъщ­ност, те са първата хормонална контролна система в живите организми. (Много от тези суперхормони, ко­нто произвеждаме и ние с вас, са същите като у пара­зитите.) Айказаноидите обаче са открити едва през 1936 година. Тъй като били изолирани първо от простатата, те били наречени простагландини.

По това време се смятало, че айказаноидите са про­сто друга ендокринна хормонална система, отделяни от простатата, за да отпътуват чрез кръвта до някоя все още неоткрита цел-клетка. Истинската им роля обаче не могла да бъда открита през следващите четирийсет години.

Учените успели да изследват айказаноидите за пър­ви път едва в средата на 70-те години, благодарение на изобретяването на по-съвършена апаратура. Оттогава насам последва поредица от открития, които доказват единодушно колко вездесъщи и мощни са тези хор­мони.

Оказа се, че простагландините са само част от го­лямото семейство на айказаноидите. През 40-те годи­ни учените откриха друг тайнствен биохимикал, кой­то нарекоха първоначално „бавнодействащо вещес­тво" (БДВ). Това откритие в крайна сметка довежда до запознаването с левкотриените - друг подклас айказаноиди, които освен много други неща, контролират и изграждането на бронхите и алергиите.

По-късно през 70-те години са открити простациклините и тромбоксаните - два от ключовите айказаноиди, свързани със сърдечните заболявания. Откри­тията на нови групи от тези суперхормони продължа­ва и през 80-те години. Сред тях са липоксините и хидроксидните мастни киселини. Те имат особено голямо значение при контрола на възпалителните реакции и Регулирането на имунната система.

Всички тези айказаноиди действат на ниво отдел клетка и оказват изключително различен и силен ефект. Те са всъщност крайните регулатори на клетъч­ните функции и действието им се проявява на всяка секунда, сякаш са светулки, които просветват в горе­ща юлска нощ.

„ДОБРИ" И „ЛОШИ" АЙКАЗАНОИДИ
Подобно на всички хормони, айказаноидите действат като контролна система. И точно като инсулина и глюкагона, айказаноидите също се проявяват в противопложни посоки. Тъй като те са най-мощната от всички хормонални системи, равновесието между тези проти­воположни функции е гаранция за добро здраве, а дисбалансът води до болести. Така всъщност айказаноиди­те са крайната система за проверка и постигане на рав­новесие в клетката. Някои от айказаноидите са добри, а други - лоши.

Разбира се, нито едно естествено вещество не мо­же да бъде определено като напълно добро или лошо. Да вземем за пример холестерина. Лекарите описват различните видове холестерин като добър (липопротеини с висока плътност или HDL) и лош (липопротеини с ниска плътност или LDL). Е, както вече казах, в човешката физиология няма нищо напълно лошо или добро. Липопротеините с ниска плътност (преносите­лите на лошия холестерин) транспортират липиди, ка­то мастни киселини и холестерин, жизнено необходими за нарастването на клетката. Без този лош холестерин бихме умрели. Вероятността от възникване на сърдечносъдови проблеми се появява, когато се наруши равновесието между добрия и лошия холестерин.

Друг пример е инсулинът. Както вече видяхме в предишната глава, прекалено високите му нива водят до хипогликемия (ниско съдържание на захар в кръвта), а прекалено ниските означават диабет. Изводът? При­родата обича равновесието и прекалено много от нещо хубаво" (или прекалено малко от нещо „лошо") в крайна сметка може да доведе до лош край.

Същото важи и за добрите и лошите айказаноиди. Тук залогът обаче е дори още по-висок, тъй като паракринните хормони като айказаноидите са дори още по-мощни от ендокринните хормони като инсулина и глюкагона.

Айказаноидите се контролират от приетите с храната мазнини

             


Нека да вземем за пример струпването на тромбоцитите. С този термин се означава склонността на един вид кръвни клетки, наречени тромбоцити, да се слепват и да образуват съсиреци. Добрите айказаноиди пре­дотвратяват това. Лошите айказаноиди пък го подпомагат. Ако тромбоцитите се слепват когато не трябва, това може да доведе до инфаркт или инсулт. Но като се порежете, те трябва да започнат да се струпват на едно място, защото точно това в крайна сметка ще прекрати кървенето. Ако лошите айказаноиди са пре­калено малко, дори една безобидна раничка би довела до изтичане на кръвта и в крайна сметка - до смърт.

Същото важи и за кръвното налягане. Прекалено много лоши айказаноиди предизвикват високо кръвно налягане като свиват артериите. Прекалено много доб­ри айказаноиди пък водят до ниско кръвно налягане, което може да доведе до шок.

Онова, което е вярно за струпването на тромбоцити и за кръвното налягане се отнася също така и за болката, за възпалението, за имунната система и т. н.; дисбалансът между добри и лоши айказаноиди озна­чава болест.

В Таблица 4-1 са изброени някои от свойствата на добрите и лошите айказаноиди.

Както се вижда от въпросната таблица, буквално всички физиологични функции във вашето тяло - функ­ции, които вероятно смятате, че са гарантирани - са под контрола на айказаноидите. Очевидно имаме нуж­да от динамичен баланс между добрите и лошите айка­заноиди за поддържане на биологичното равновесие. Само така можем да бъдем здрави.


АЙКАЗАНОИДИ, БОЛЕСТИ И ЗДРАВЕ
Когато през 1982 година Нобеловата награда за меди­цина бе присъдена за изследвания върху айказаноидите, на болестите започна да се гледа по нов и по-различен начин. В резултат на това можем да свържем много, ако не всички болестни състояния в една нова, обща картина.

Всъщност всяка болест - независимо дали става ДУ' ма за сърдечно заболяване, рак или автоимунна болест като артрит и множествена склероза - може да бъде разглеждана на молекулярно ниво просто като произ­водство на прекалено много лоши айказаноиди и на по-малко - добри. За някои хора такова неравновесие мо­же да означава сърдечна болест, за други - рак, арт­рит или затлъстяване.

Това означава, че за първи път в историята на ме­дицината разполагаме с просто, но елегантно опреде­ление за доброто здраве: произвеждането от тялото на повече „добри" и по-малко „лоши" айказаноиди.
Таблица 4-1

ДЕЙСТВИЕ НА ДОБИТЕ И ЛОШИТЕ АЙКАЗАНОИДИ
Добри айказаноиди Лоши айказаноиди

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Намаляват струпването Спомагат за струпването

на тромбоцити на тромбоцити

Спомагат за разширяването на кръвоносните съдове Спомагат за свиването на кръвоносните съдове

Възпрепятстват клетъчната пролиферация Спомагат за клетъчната пролиферация

Стимулират имунната реакция Отслабват имунната реакция

Действат противовъзпалително Стимулират възпалителните процеси

Намаляват разпространението на болката Увеличават болката


ДОБРО ЗДРАВЕ И ОПТИМАЛНО ЗДРАВЕ
Мнозина от нас определят доброто здраве просто ка­то липса на болест. Голяма част от съвременните аме­риканци, дори когато не са болни, не се чувстват особено добре. Оптималното здраве - онова метаболично състояние, при което тялото и умът функционират максимално ефективно - означава нещо повече от доб­ро здраве. Всички ние бихме искали да достигнем това състояние.

За оптималното здраве е нужно постигане на рав­новесие между добри и лоши айказаноиди. Както ка­зах вече, лошите айказаноиди са задължителни за на­шето оцеляване, точно така, както лошият холестерин е необходим за поддържане на живота ни. Следова­телно за постигането на оптимално здраве трябва да се намираме в метаболично състояние, при което доб­рите и лошите айказаноиди се намират в благоприят­но динамично равновесие. Това е молекулярното оп­ределение на Зоната.

Какво ще ви донесе Зоната - това състояние на оптимално здраве? Дори да не сте болни, с нейна помощ ще избегнете опасността от едно евентуално бъдещо разболяване. Много хронични болестни състояния ка­то затлъстяване, сърдечни болести, рак, диабет, деп­ресия и алкохолизъм имат генетичен произход. По­тенциалът за тяхната изява се крие във вашия генети­чен код. Когато сте в Зоната, намалявате рязко веро­ятността тези гени да се изявят някога. Колкото по-далеч сте от Зоната, толкова повече нараства опасност­та от тяхното проявление. А сред резултатите, които ще се проявят почти веднага след влизането ви в Зоната е фактът, че ще имате свободен достъп до складира­ните телесни мазнини (а не до складираните въглехидрати) за получаване на енергия. Така ще можете да се радвате на увеличена умствена концентрация, която ще ви помогне не само да бъдете по-продуктивни, а ще по­добри и физическата ви дейност.

Кой би се отказал от шанса да се възползва от та­кива невероятни облаги?


ХРАНАТА, АЙКАЗАНОИДИТЕ И ЗОНАТА
Независимо дали искате да се отървете от болест или да се радвате на добро здраве, пътят ви минава през Зоната. Но как се стига дотам? Невероятно лесно е: чрез храната, която консумираме.

Заслужава си да го повторим: ако спазвате съоб­разената с изискванията на Зоната диета, тя ще ви заведе в Зоната и ще ви помогне да останете за­винаги там.

Какво представлява тази диета? При нея равнове­сието между макроелементи - протеини, въглехидра­ти и мазнини - се контролира строго, при всяко хра­нене, при всяко похапване между основните хранения, всеки ден. Какво общо имат макроелементите с айка­заноидите? Първо, приетата при храненето мазнина е единственият източник на незаменими мастни кисели­ни - химическите тухлички на всички айказаноиди. Същевременно равновесието между протеини и въг­лехидрати контролира съотношението инсулин-глю­кагон, а това на свой ред определя дали произвежда­ните от тялото ви айказаноиди са „добри" или „лоши". Просто, наистина.

Независимо дали го съзнавате или не, но това се повтаря на всеки четири до шест часа всеки ден от жи­вота ви. Колкото по — добре се справяте с поддържане­то на равновесието, толкова по-добри ще бъдат резул­татите и толкова по-вероятно става да достигнете Зо­ната.

Ако храната ви е прекалено богата на въглехидра­ти - същата високо въглехидратна диета, препоръчва­на на всеки сърдечно болен, на всеки спортист и изоб­що на всеки американец - значи правите всичко въз­можно да произвеждате повече лоши айказаноиди. За­що? Защото предизвиквате свръхпроизводство на ин­сулин, а последващата продукция на лоши айказано­иди се отразява зле на нивото на кръвната захар. В ре­зултат нямате достъп до складираните в тялото ви мазнини и това в крайна сметка води до заболяване. Из­лишните въглехидрати ще ви отдалечат от Зоната.

Следователно, ако храната ви е богата на въглехид­рати и усещате, че се уморявате все повече, че ви лип­сва физическа енергия и че трупате все повече мазнини, вече знаете каква е причината. Това означава, че сте попречили на основните контролни механизми - айказаноидите - еволюирали през последните петстотин милиона години, да ви дадат достъп до собствените ви телесни мазнини и да поддържат нивото на кръв­ната захар.

А откъде знам, че консумирането на т. нар. благоп­риятна за Зоната храна ще допринесе за това? Аз съм я изпитвал върху сърдечноболни, диабетици, пълни хора, страдащи от автоимунни заболявания, дори жер­тви на СПИН. Но може би най-убедителни бяха тес­товете, които проведох в най-добрите съществуващи живи лаборатории: телата на спортисти от световна величина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар