Последователи

понеделник, 5 март 2018 г.

МИСЛИ ФОРМИ 130

             


Какво се е случило на този ден?

На 3-ти март (19-и февруари) 1878 год. в селището Свети Стефан се подписва ПРЕДВАРИТЕЛЕН договор между две евроазиатски империи, с който се прекратява войната помежду им и се уреждат взаимоотношенията им.

На българите, макар и участвали във войната, е отказано не само участие, но и присъствие при подписването на този акт.

Допустимо ли е един исторически момент, в който не са участвали българи и който по същество е подписване на договор между две чужди държави да бъде национален празник на България?

Тази дата, умишлено или не, е представяна пред българите като ден на освобождаването на България от османското владичество.

За всички, които са чели текста на Светистефанския договор обаче е ясно, че това просто не е така: за разлика от Черна гора, Сърбия и Румъния, които по силата на този договор получават НЕЗАВИСИМОСТ (чл. 2, чл. 3, чл. 5), България получава РУСКА ОКУПАЦИЯ (чл. 8). Въпреки това нито в Черна гора, нито в Сърбия, нито в Румъния този ден не само че не е национален, но не е и официален празник. Единствено у нас, където резултатът от този договор е заменянето на османската власт с руска окупация, това е национален празник.

България е единствената страна в света, която има за национален празник деня на своята окупация от чужда държава.

Националният празник на една страна трябва да бъде повод за гордост и национално самочувствие. Такива може да има само при отбелязването на важна историческа дата - плод на съвместните усилия и героизъм на народа и неговите управници.

Дава ли ни повод за гордост сегашния национален празник, отбелязващ историческо събитие без българско участие?



           

След „освобождението“ властта, представлявана все от „поборници“, отказва да отпусне жалка пенсийка на Райна Попгеоргиева Футекова. След време комунистическата власт се разправя по най-зверски начин с нейните синове. Първият син – Иван Дипчев, герой от войните, стига до чин генерал. Болшевиките го изпращат в концлагер, а на старини го изправят пред съд за въображаеми престъпления отпреди години. Не понесъл мъченията и унижението той умира в болница. Гробът му е неизвестен.

„Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бивш офицер. И гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.

Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й.“
[Йордан Василев – „Странни истории от близкото минало – съдбата на Райна Княгиня и нейните 4-ма синове“, e-vestnik.bg, София, 25 юни 2011 г., online: http://e-vestnik.bg/?p=11699&cp=1]


http://diagnosa.net/


         


Руско-турската война от 1877-1878 година не е „освободителна“, а обратно. Тя е поредната изява на близо вековната доктрина “Drang nach Suden” – „копнеж към Юга“, към т. нар. топли морета. Но този стремеж е част от по-широкообхватната – панславизма – Русия като съвременен Рим.

Договорът от Сан Стефано, подписан под зоркия поглед на барон Едмон дьо Ротшилд (виж илюстрацията), разкрива намерението за създаването на доста голяма клиентелистка, васална на Русия държава, наречена България. Толкова обширна, че да се простира от Черно море до адриатичиското крайбрежие на Албания. И от Дунав до Северна Гърция – днешната област Македония. Освен това, да раздели Отоманската империя на две части. Босна и Херцеговина трябвало да се превърне в анклав.

Според западните велики сили „император Александър ІІ разигравал своя панславянски гамбит“. Ротшилдови били негови съдружници. Мечтаното черноморско пристанище Батуми попадало в рамките на Русия. От там каспийският нефт можел да бъде превозен евтино по море до Варна. След което – по железопътната линия до Русе. А след това – пак с кораби по река Дунав. Само онези, които редовно са следили моите телевизионни изяви и публикациите тук, са наясно с тези неоспорими, но… непризнати факти.

Вие си отговорете на въпроса: Защо? Както и от какъв зор основната бизнес-структура на лондонските Ротшилдови има филиал у нас?

Същевременно банкерите – владетелите на Стария свят, искали да накажат султана. Той си позволявал „волността“ да не им отстъпи областта Палестина. Нещо повече – даже отказал да допусне свободната миграция на евреи там.

В името Русия като „нов Рим“ и за излаз на топлите морета се води Кримската война. Чрез своето подставено лице Бенджамин Дизраели, твърде близък с Наполеон ІІІ, Ротшилдови успяват да придумат френския император да се включи на страната на своя вечен враг Великобритания. Пред очите му като примамка е размахана отоманската област Палестина – с обещание за подялба.

На 30 март 1856 г. е подписан Парижкият мирен договор, който поставя прясно интронизирания император Александър ІІ в доста недостойна позиция. Русия губи Аланските острови, днес част от Финландия. Клаузите на мирното съглашение превръщат Черно море в… неутрална зона. Като по този начин засягат и Високата порта. Сякаш някаква невидима сила се придвижва и завладява най-източните части на Европа. (Слава Богу, преди пет шест години турският министър-председател от еврейски произход Реджеп Тайип Ердоган нарече ционизма „престъпление против човечеството“ и го сравни с фашизма.)

Според договора и по изричното настояване на Франция, Руската империя се отказва от защитата на християните в Отоманската империя. Това се превръща в прерогатив на Париж! Тамошният клан на семейство Ротшилд начева своята мисия в огромния регион, която и в настоящия момент не е приключила окончателно.

Валахия – Румъния, и Сърбия възвръщат своята държавност. На практика Санкт-Петербург е изтласкан навън от Балканите. Затова всячески ухажва своя „Троянски кон“ – васалното княжество със столица Белград.

Няколко години по-късно император Александър ІІ, наследил починалия година преди подписването на Парижкия договор цар Николай І, бива подложен на още по-големи унижения. Финансово закъсалата империя става зависима от кредитите, отпускани от еврейските банки и преди всичко от Ротшилдовите. Запознатите с цялата настояща поредица, са наясно с това. Но се налага нещо още по-позорно – да бъдат продадени земите, известни като Руска Америка – днес щата Аляска! Това става 11 лета подир Парижкия договор.

След войната от 1812-1814 г., за която редовните читатели също знаят, Ротшилдови най-сетне проникват по-солидно в САЩ. Предстои им да разпалят Гражданската война там и да бъдат натирени от президента-робовладелец Ейбрахъм Линкълн. Което коства живота му.


            


– Какво е Отровата? – Отровата е всичко, което е повече от това, от което се нуждаем. Това може да е Власт, Богатство, Глад, Его, Алчност, Мързел, Любов, Амбиция, Омраза и всичко останало. – Какво е Страхът? – Отказът да приемеш несигурността… Ако приемеш тази несигурност, страхът се превръща в Приключение. – Какво е Завистта? – Отказът да приемеш доброто у другите. Ако приемеш доброто, завистта се превръща във Вдъхновение. – Какво е Гневът? – Отказът да приемеш, че нещата са извън твоя контрол. Ако приемеш това, гневът се превръща в Свобода. – Какво е Омразата? – Отказът да приемеш човек такъв, какъвто е. Ако приемеш човекът безрезервно, омразата се превръща в Любов.

                

Истинската ти реалност не е в външните неща, а в вътрешната ти реакция към тях. - Парамаханса Йогананда -



"Нека бъде светлина!" Това е вик на победата, с който интелигентността триумфира над мрака. Тази дума е възвишена, защото изразява просто най-великото и най-страхотното нещо на света: самото създаване на интелект, когато, наричайки своите сили заедно, балансирайки своите способности, казва: "Искам да се увековеча с погледа на вечната истина. Нека има светлина! и има светлина. Вечна светлина". ~ Éliphas Lévi. 1810-1875.




"Вие най-ефективно помагате на една зла система, като се подчинявате на нейните заповеди и постановления." Злонамерената система никога не заслужава подобна вярност. "Вярност към това означава участие в злото, един добър човек ще устои на една зла система с цялата си душа". ~ Махатма Ганди




Хората с отрицателен резус – фактор са специални. Ето защо …

Какво е резус-фактор повечето от нас едва ли са се замисляли. Резус-фактор е протеин върху клетъчната мембрана на червените кръвни клетки. Известният американски изследовател на паранормални явления Бред Стайгър е забелязал една интересна особеност: хората, чиято кръв е с отрицателен резус – фактор, не са съвсем обикновени … По-конкретно, той предполага, че тези хора са или от особена генетична линия “Хомо сапиенс”, или са потомци на извънземни. Всичко е в това, че според законите на генетиката, ние можем да наследим само тези свойства, които са притежавани от нашите предци, ако разбира се не става въпрос за мутация. Това означава, че ако човекът и маймуната са произлезли от един прародител, кръвта им трябва да е съвместима. Въпреки това, всички примати са с положителен резус-фактор… Това се отнася за абсолютно всички!

От къде тогава у някои хора се е появил отрицателен резус-фактор? Получава се така, че тези хора може би са потомци на някакъв друг прародител. Може би извънземен? Отбелязва се още, че най-висок процент носители на отрицателен резус-фактор – около 30%, е сред испанските баски (произходът на които, между другото – все още е загадка), израелските евреи с източен произход, самаряните и етиопските черни евреи. В същото време при другите народи броят на хората – носители на отрицателен резус-фактор едва достига 1%. Повечето медиуми, лечители и хора с необикновени умствени способности също имат отрицателен резус-фактор. Както знаем, съществуват само 4 кръвни групи. Всички те се различават по състав и по-точно – по наличието на различни протеини в кръвните клетки, които се борят с бактериите в тялото. При повечето хора има такива протеини и те са Rh положителен. Защо у някои хора тези протеини липсват – е загадка! Учените смятат, че първите хора на Земята с отрицателен резус-фактор са се появили още преди 35 000 години. Как? Никой не знае. Но най-популярната теория е единствено за извънземния произход на ДНК на тези хора. Ето някои общи характеристики на хората с отрицателен резус-фактор: . Те имат по-висок коефициент на интелигентност, отколкото “положителните” хора. . Те обикновено имат по-ниска телесна температура, отколкото останалите хора. . Психически и емоционално, тези хора са много по-стабилни. . Те често имат червена коса. . Те са много чувствителни към топлината и не обичат студа. . Най-често те са със сини, зелени или светло-кафяви очи. 

Друг любопитен феномен при тези хора е свързани с бременността. Известно е, че клонирането на хора с отрицателен резус-фактор е невъзможно. Освен това, ако бременната майка има отрицателен резус-фактор, имунната система на тялото й ще атакува плода, възприемайки го като чуждо тяло. Ето защо на тези жени лекарите препоръчват да вземат специални лекарства по време на бременността, които потискат имунната им система. Но защо тялото им атакува собствените им деца, т.е. защо ги възприема като “чужди”? Тази загадка все още не е получила отговор, но тя определено работи в полза на теорията за “извънземния” произход на тези хора. Между другото, археолозите са открили огромен брой древни текстове и произведения на изкуството, които описват странни същества, посещавали планетата. Така че, помислете сами за себе си …


Няма коментари:

Публикуване на коментар