сряда, 28 март 2018 г.

Иезекиил - Новият храм - Денят на Ягуара 3ч.

            


Космическите кораби на Езекил

През 597 г. пр. Хр. царе на Йерусалим
ставали назначени от Вавилон лица, а израелският елит бил изгонен. Това било последвано от голямо еврейско въстание през 586 г. пр. Хр., което било жестоко
потушено от вавилонския цар Небучаднезцар II. Той изгорил йерусалимския „храм", сринал до основи сградите му и градските стени и откраднал неговите
съкровища. Междувременно Небучаднезцар извел до нови висини град Вавилон, включително неговите висящи градини. Учудващо е, че съперничещите си богове са позволили Йерусалим и Вавилон да претърпят
толкова противоположни съдби.
Един от израилтяните, депортирани от Йерусалим във Вавилон през 597 г. пр. Хр., бил свещеник на име Иезекиил - същият, койтоимал „видения" на космически
кораби.
През 572 г. пр. Хр. Иезекиил бил извисен от „Божия
Дух" и пренесен до един „храм". Библейското тълкувание оставя у нас впечатлението, че той бил заведен в храма на Соломон в Йерусалим, но този храм, разбира се, бил разрушен четиринадесет години по-рано. В допълнение
няколко от характерните черти, описани от Иезекиил, като например течащата река от храма към морето, явно не съвпадат с географията на Йерусалим. В действителност един прочит на библейския текст в оригинал на иврит ни дава ясна представа, че Иезекиил бил напълно незапознат с новата обстановка.
Тогава къде се намирал храмът, където Иезекиил бил заведен?
Един храм, който наистина прилича на описанията на Иезекиил, съществува в Хавин де Хуантар в Андите! Няколко учени отбелязаха удивителните серии от
прилики между Хавин и библейското място, и най-вече разположението на Хавин върху много висока планина, на височина 10 430 фута. Втората прилика е, че
храмът в Хавин е точно ориентиран към четирите посоки на света, а главният му вход е обърнат на изток, точно както е описал Иезекиил. Накрая Иезекиил видял
река, която „извирала под" прага на храма от южната му страна, вървяла на изток и накрая стигала до морето. Както е описано в глава 3, разкопки в Хавин
разкриха подземна мрежа от тунели, използвани да черпят вода от река Уачекса, която преминавала през мястото на храма и се вливала в река Мосна, а тя пък
заобикаля наблизо потопения площад от южната страна . Река Мосна после се свързва с Пучка, която тече към Маранон, и накрая се влива в Амазонка, която я отвежда до морето на изток, точно както е описано от
Иезекиил.
Удивителното заключение е, че Йехова се опитвал да построи в Перу копие на своя „храм", който бил разрушен в Йерусалим четиринадесет години по-рано.
И още нещо, амбициозният му план излязъл доста извън Хавин, иначе защо е трябвало да пренася Иезекиил на хиляди мили, за да му даде стотици точни размери от храма в Хавин? Намеренията на Йехова са съвсем ясно описани в Книга на Иезекиил, стих 43:
„Сине човешки, опиши храма на народа израилев... Нека имат предвид този план, и ако те се срамуват от всичко, що са сторили, разкажи им плана...
Напиши това пред тях, за да могат да останат верни на неговия план...""
Картината, която се появява от този анализ, е драматичен опит на Ишкур/Йехова да си възвърне авторитета между боговете, вероятно подтикнат от противоположните съдби на Йерусалим и Вавилон. Провалил ли се е опитът
му? Доколкото ни е известно, Иезекииловитесънародници никога не са успели да изпълнят нарежданията му за построяване на копие на Хавин. Колкото до самия Хавин, каквото и да е съществувало някога, то е било разрушено, а върху него били построени по-късни сгради, датиращи от епохата 500-200 г. пр. Хр.114
Би било особено интересно да се направят разкопки под потопения площад.
Какво всъщност е представлявал т. нар. „храм", който Ишкур построил в Хавин? Ако библийското описание на храма в Йерусалим би могло да ни бъде пътеводител, тогава си имаме работа не с храм в конвенционалния смисъл на тази дума, а с някакъв вид техническо съоръжение със специално предназначение. Вероятно свидетелство се съдържа в Стелата Раймонди , за която се счита, че е била изваяна в Хавин около 500 година пр. Хр., когато той се е появил като свещен център, малко след посещението на Иезекиил.
Стелата показва Ишкур, символизиран от бик, застанал под нещо, което сега можем да изтълкуваме като стилизирана ракета...

Денят на Ягуара
Не бих искал да насочвам вниманието си върху култури, легенди или произведения на човешкия труд от американския континент, които твърдо припомнят безмилостното унищожение на човеците от техните богове. Ще се опитам да покажа, че тези обичаи имат своите корени в събитията от Хавин де
Хуантар през шести век пр. Хр.
Най-известното произведение на изкуството на ацтеките е огромният Слънчев камък", открит в ацтекската столица Теночтитлан, а сега изложен в музея в Мексико сити . Смята се, че четирите правоъгълни плочи,
които обграждат централната фасада, представляват четирите велики периода (или „слънца") от историята на ацтеките.115 Всяко слънце се идентифицира чрез
феномена, който е довел до неговия край. Според обичая на ацтеките, първото слънце било унищожено от вода, второто от силни ветрове, третото от трусове и
бури, а четвъртото от Ягуара. Ацтеките смятат, че сега живеят във времето на петото слънце, в началото на което те са мигрирали в сегашните си земи, водени
от своя бог Хуитцилопохтли.
Правени са много опити за потвърждаване валидността на ацтекските слънца, но всички те имат недостатъка, че съдържат противоречиви данни за продължителността на всеки период. Ако оставим настрана тези данни,
решението за първите три слънца ми се струва доста просто. Първото слънце било прекратено от вода, което означава големия Потоп през 10 983 г. пр. Хр.
Второто било прекратено от вятър, което значи ядрено унищожение през 2024 г. пр. Хр. в земите, откъдето дошли първите американци. Третото приключило след
трусове и бури, а това представлява космическото явление през 1390 г. пр. Хр., което спряло въртенето на Земята и причинило огромна „градушка", дошла от
небето. Ацтекските традиции поддържат твърдението, че покритият с перушина змийски бог Кетцалкоатъл пристигнал скоро след началото на четвъртото
слънце, т. е. около 1390 г. пр. Хр. Това напълно съвпада с моята хипотеза, че боговете се преместили в Новия свят вследствие на климатични промени около 1450 г. пр. Хр.
Известно време след 1390 г. пр. Хр. четвъртото слънце било прекратено от „Ягуара". Този обичай е запазен из цяла Америка под формата на множество религиозни култове, включващи различни зъбати животни. Жреците
на майте например били изобразявани с дрехи от кожа на ягуар, а един от най-прочутите жреци се наричал Балам, буквално значещо ягуар на местния език.
Специалистите смятат, че този култ за първи път се е появил в Хавин де Хуантар, където според „Нешънъл джиографик съсаяти": „хората от Хавин благоговеели пред ягуарите и други предци от джунглата като пред богове".
Този култ наистина изобразява графически хавинските представи за свирепи създания, прилични на бикове и озъбени страховито.Легендата за Ягуара е свързана хронологично с друга легенда, според която човечеството било победено от „диви животни" по време на хаос
и война между боговете. Тази легенда за „диви зверове" била увековечена в множество енигматични каменни скулптури, които винаги са смущавали експертите. Един особено добър пример може да бъде намерен в
Ел Баул, Гватемала. „Паметник " в Ел Баул изобразява
фигура, бълваща огън и сграбчила нещо, което прилича
на гранати, във всяка една от ръцете си . Нейното
човекоподобно тяло е съединено с глава с каска, със страховитата опулена физиономия и озъбеното лице на свиреп звяр. В краката му пълзи по-малка фигура на човек,който предлага жертва на ягуароподобния звяр.
Кога ли се е състояла войната между боговете? Петото ацтекско слънце, белязано с Ягуара, започнало известно време след четвъртото през 1390 г. пр. Хр., но кога точно? Можем ли хронологично да го свържем с Ишкур/Йехова,
разрушаването на храма в Йерусалим и посещението на Иезекиил в новия храм в Хавин?
Нашето първо доказателство идва от ацтекска легенда. Ацтекският бог на войната бил известен под името Хуитцилопохтли. Той обикновено бил изобразяван как държи мощно оръжие, а според една легенда той спечелил битка срещу четиристотин второстепенни богове. Друга легенда, вероятно отнасяща се до същото събитие и същия бог, твърди, че бог на име Димящо
Огледало победил пернатия бог-змия Кетцалкоатъл в Тула, точно на север от Теотихуакан, и така прекратил управлението му. Археолози, направили разкопки
в Теотихуакан, откриха навсякъде изображения на Бога на бурята - Ишкур, което показва, че той и Хуитцилопохтли били един и същи бог-победител.
Легендата за „Димящото Огледало" съвпада с друга приказка, според която Кетцалкоатъл напуснал Мезоамерика след избухване на войни между боговете.
Богът-змия тръгнал с група последователи от Тула към Юкатан, откъдето отплувал на изток върху „змийски сал". Това събитие е сред най-значимите в историята на Америките, защото Кетцалкоатъл си тръгнал с обещание да се върне. Датата на връщането била определена точно въз основа на свещен календар от 260 дни, който в комбинация с друг календар от 365 дни довежда до
свещен цикъл от 52 години. Оттогава всички мезоамерикански култури започнали да броят годините и чакали връщането на Кетцалкоатъл всеки път,
когато завършвал този 52-годишен цикъл.
Тъй като обещанието на Кетцалкоатъл е изключително съществено за свещения кръг, доста вероятно е 260-дневният свещен календар (от който зависел свещеният цикъл) да е бил създаден в движение от датата, когато той тръгнал. Може би е от голямо значение, че най-ранната дата от свещения цикъл, открита досега в Мексико, се равнява на 500 г. пр. Хр., което предполага,
че Кетцалкоатъл вероятно е напуснал Мезоамерика през 552 г. пр. Хр.
Възможно ли е да е случайно съвпадение, че тази дата, отбелязваща войната на боговете, е едва 18 години след пътуването на Иезекиил до Хавин?
Друго наше хронологично доказателство идва от археологията. Докато датите са естествено твърде смътни, установената хронология за Свети
Аугустин и Хавин де Хуантар е напълно потвърдена в периода около 550 г. пр. Хр.,122 което е най-рано установената дата на култа към Ягуара. Този период
съвпада точно с феномена, познат като „Ел Ниньо", причинявал огромни обществени и културни промени в Южна Америка.123 По-точно селищата по перуанското крайбрежие изведнъж западнали, докато Хавин в пълен контраст внезапно се издигнал като мощен религиозен център. Археолозите не са сигурни какво точно стои зад „Ел Ниньо", но ако съберем всички сведения
заедно, тогава войната на боговете се превръща в силата зад „Ел Ниньо" и Хавин де Хуантар се появява като катализатора, поставил началото на войната
между боговете.
Как човечеството е било впримчено в този конфликт? Тъй като засега не можем да бъдем сигурни, едно вероятно доказателство се намира в по-късния храм на Хавин. Както бе намекнато в глава , статуята „Ел
Ланцон" е била поставена в сърцето на храма, за да го предпазва от неизвестен враг. Нещо повече, стените на храма са планирани така, че да пречат на достъпа на хора с висок ръст. Възможно ли е този враг да са била група хора от негрите, пристигнали в Хавин около 1450 г. пр. Хр.? Според прединкската легенда, цитирана в предишната глава, „гиганти" тръгнали пеша към планината, ядосали техния бог и били унищожени. Възможно е тези хора - близки родственици на олмеките - да са били принудени от Ишкур да построят неговия
„храм", но впоследствие да са го саботирали. Ако този акт на саботаж е бил иницииран от вражески бог, тогава бихме могли да разберем защо богове и
човеци са били включени в произлезлия конфликт.
Този анализ внушава, че именно Ишкур/Йехова е разпалил гнева на „дивите зверове" към човечеството, нападение, оставило дълготрайно впечатление у
тези, които са оцелели. Между тях почти сигурно са пред-ците на ацтеките - придобили слава с кръвожадните си ритуали, които ни се струват толкова противни. Можем да се опитаме да се поставим на мястото на ацтеките въпреки всичко, когато проучим един от техните церемониални кинжали, показани на
илюстр. Тази кама, която била използвана за отрязване сърцата при техните човешки жертвоприношения, притежава дръжка с изображението на пикиращ
Бог на бурята-еврейският бог ЯХВЕ! 



Стиховете на пророк Йезекиил с описанията на пришълците с техните космически кораби           

Няма коментари:

Публикуване на коментар