сряда, 28 март 2018 г.

Светът на рибонуклеиновите киселини и светът на ДНК са се развили едновременно?

image


Тази сложна молекула е запаметяващата система на самия живот – “софтуерът”, който се изпълнява на всеки жив хардуер на планетата. Тези две спирали са свързани със серия издатъци, подобно на стъпалата на стълба, съставени от характерните ДНК бази, или основни двойки – аденин, цитозин, гуанин и тимин. Терминът “основна двойка” се дължи на начина, по който се свързват базите – цитозинът винаги се съчетава с гуанин, а тиминът – с аденин. Редът на основните двойки осигурява езика на живота – именно това са гените, съдържащи цялата информация за даден организъм.

Ново изследване, проведено от учени от Института Скрипс предлага отклонение от познатата до сега хипотеза. Тя се отнася до формирането на живота на планетата ни преди 4 милиарда години, като така събужда съмнение относно основната теория за зараждането на РНК молекулата. Вместо това, новото изследване представя доказателство за свят, в който РНК и ДНК са се развили по едно и също време.

Раманараянан Кришнамурти, доцент по Химия в Института Скрипс и автор на новото изследване твърди: „Дори ако вярвате единствено и само в основната теория, следва да приемете, че нещо е съществувало редом с РНК, което е подпомогнало по-нататъчното и развитие. Защо например да не възприем идеята, че РНК и ДНК са се развили едновременно, вместо твърдението, че РНК се е превърнала в ДНК посредством необяснима химия в една пребиотична фаза?“ Повече от 30 години учените изследват това, определяйки като “РНК- свят“.


Идеята, на която се обуславя хипотезата е, че редица химични реакции водят до образуването на самовъзпроизвеждащи се молекули РНК. След това те се развиват и създават протеини и ензими, които напомнят на такива, които са в основата на днешния живот. Накрая, тези ензими са помогнали РНК да възпроизведе ДНК, което води до сложни организми.

На пръв поглед, молекулите на РНК и ДНК изглеждат подобни. Тези на ДНК образуват спираловидна структура (с двойки нуклеотидни бази като стъпала на спиралата и захарни молекулни двойки от външната страна), а РНК формира само едната страна на спиралата.



Ако ДНК е носителят на информация, то състоящата се от една нишка РНК може да се нарече неин роб – молекула, която привежда информацията в действие – или в случая с живота, в реалното производство на белтъчини. Молекулите на РНК са сходни с ДНК поради наличието на спирала и бази. Те обаче обикновено (но не винаги) се различават, тъй като се състоят само от една нишка, или спирала. Освен това РНК има и една база, която не се среща в ДНК.

Има четири вида РНК, които Фрийман Дайсън в “Произходи на живота” оприличава на хардуера и софтуера на една компютърна система. ДНК е винаги софтуер, а белтъчините обикновено са хардуер (с характерното изключение на прионите и възможността древните организми да са използвали белтъчини като свой генетичен код, което ги прави софтуер). РНК има интересното свойство да е или хардуер, или софтуер, а понякога – и двете неща едновременно. РНК се среща в четири различни форми, изпълняващи четири различни функции. Първо, в някои вируси има геномна РНК, която изпълнява ролята на ДНК, съхранява генетичната информация и съдържа гени. Във вируса на СПИН РНК съдържа целия му геном. В този случай тя действа като софтуер. Второ, съществува рибозомна РНК, която е съставна част на рибозомите – малките органели в клетките, които произвеждат белтъчини. В този случай РНК също действа като софтуер. Трето, има транспортираща РНК, която пренася аминокиселините до рибозомите за синтезирането на белтъчини и се явява конвейер, или хардуер. И накрая следва може би най-интересната РНК – киселината куриер, която предава инструкции от ДНК на рибозома. В тази си роля тя действа като софтуер, но е доказано, че изпълнява също така ролята на катализатор и за образуването на белтъчините, и за собственото си делене; следователно тя е едновременно софтуер и хардуер.

Разбирането на РНК, на нейната роля и еволюция е ключ към разбирането на живота на Земята, а може би и не само на него. При земния живот ДНК произвежда РНК, която пък произвежда белтъчини. Това е известно като основната догма, дефинирана за пръв път от Френсис Крик. Но като нищо РНК може да предшества ДНК при зараждането на живота. По-голямата част от нея се използва като куриер, изпратен от ДНК до мястото за производство н белтъчини в клетката, където конкретна РНК дава информацията, необходима за изграждането на конкретна белтъчина. За целта двойната спирала на ДНК частично се развива и се образува единичната нишка на РНК, която се закрепва към базовите двойки на вече развилата се ДНК молекула. Тази нова РНК нишка съответства на основните двойки на ДНК и по този начин кодира в себе си информацията, необходима за производството на протеина.



Ако теорията за термина “РНК-свят“ е достоверна, някои учени смятат, че би трябвало да има случаи, в които РНК нуклеотиди са примесени с гръбнака на молекулите на ДНК, създавайки хетерогенни нишки. Ако са устойчиви, тези свързани помежду си молекули вероятно са играели ролята на преходно стъпало по пътя към преминаване в ДНК.

Новото изследване показва значителна загуба на устойчивост, когато РНК и ДНК споделят един и същи гръбнак. Химерите не стоят заедно както и чистата РНК и ДНК, което се отразява на способността им да поддържат генетична информация и да се репликират.

„Бяхме учудени да наблюдаваме резкия спад в това, което бихме нарекли “топлинна устойчивост“, казва Кришанамурти. Този разпад вероятно се дължи на разлика в структурата на захарната молекула на ДНК и тази на РНК.

Откритието е подкрепено от предходно изследване на Нобеловият лауреат д-р Джак Зостак от Медицинското училище на университета Харвард и Медицинския институт Хауърд Хюз, което показало загуба в устойчивостта.

Именно поради липсата на тази способност, химерите в ‘‘РНК свят“ вероятно биха загинали, за сметка на по-устойчиви РНК молекули. Това се отразява на това, което днес учените наблюдават в клетките. Ако по погрешка РНК нуклеотидна база се свърже с нишка ДНК, сложни ензими ще побързат да поправят грешката. Еволюцията води към система, която предпочита по- устойчиви “хомогенни“ молекули.

Тези сложни ензими вероятно не са съществували през ранните етапи от развитието на РНК и ДНК, следователно тези заместители може би са имали отслабващ ефект върху способността на молекулите да функционират и репликират. Кришнамурти допълва: “Формирането на РНК в ДНК не би било лесна задача без механизми, които да ги поддържат разделени“.


Раманараянан Кришнамурти

Това заключение навежда учените към обмислянето на алтернативна теория. Може би РНК и ДНК са се появили заедно. Според Кришнамурти неговата лаборатория не е единствената, която предлага на разглеждане тази хипотеза, но откритията, свързани с химерическата неустойчивост дава на учените нови доказателства за преосмисляне. Ако и двете са се развили по едно и също време, то ДНК може би по-рано е образувала собствена хомогенна система. РНК може да се е произвела ДНК.

Кришнамурти добавя, че учените никога няма да разберат как точно е започнал животът на Земята, но като имат предвид обстоятелствата от ранните периоди на развитие, могат да проникнат в същината на фундаментите в биологията.



https://novotopoznanie.com/



Всички богове водят своя произход от драконска,
(змейска, или змийска) фамилия. Изследователите считат, че змията се появява като символ и образ на реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява змия или змей.Тази област е принадлежала на Енки.



Бронзова статуетка на Асклепий от светилището край Сливница.

Жезълът на Асклепий е една змия, увита около груба, възлеста тояга. Асклепий е древен гръцки лечител (доктор), въздигнат като бог на медицината. Традиционно е изобразяван като брадат мъж, който носи роба, с открити гърди и държащ тояга, с увита ЕДНА свещена змия около нея. Змията символизира обновяването и младостта, заради това, че сменя кожата си всяка година. Жезъл с единична змия се появява и на шумерска ваза от 2000 г. пр. Хр., като символизира лечителя бог Нингишита, прототипът на Асклепий.


Хермес и Асклепий

Оригиналното индийско представяне на кундалини е чрез една змия и един гръбнак, по който тя се изкачва.

Двойната змия се появи едва във Ваджраяна Будизма. Ваджраяна е сравнително млад и езотеричен клон на будизма. Появява се в трети век. Това означава, че оригиналното изображение на змията и жезъла (пръчката) остава Една змия, Една пръчка. Т.е. втората змия не се е загубила през вековете, а напротив, била е добавена.
Сравняват кадусеуса с ДНК-то ни. Аз пък казвам – това не е правилно. ДНК-то ни трябва да бъде сравнено с жезъла на Асклепий. Една змия, Една пръчка – Две нишки на ДНК, свързани в спирала.

Репликация на ДНК се нарича удвояване на молекулите на ДНК (при някои вируси на РНК) при участието на специфични ензими и белтъци.
Процесът осигурява точно копиране на генетичната информация и предаването и от поколение в поколение. Репликация е и удвояването на хромозомите, в основата на което е репликацията на ДНК. Като се спазва правилото за съответност (допълнителност, комплементарност), срещу азотната база А (Аденин) от едната полинуклеотидна верига застава Т (Тимин), а срещу Г (Гуанин) застава Ц (Цитозин) или обратното. Ако всеки „новодошъл“ нуклеотид се свърже с предходния, ще се получи нова полинуклеотидна верига...
Двете получени вериги се реплицират едновременно. Едната верига се нарича изоставаща, тъй като започва да се реплицира малко по-късно от другата, а другата се нарича водеща. Водещата верига се синтезира по непрекъснат способ в посока 5" -> 3". Другата верига също се синтезира в посока 5"->3", но по прекъснат способ - на фрагменти, наречени Фрагменти на Оказаки.
... за синтезата на ДНК задължително е необходима матрица (участък от ДНК).
... Грешките при този синтетичен процес могат да доведат до смъртта на клетката, до нарушение в клетката (организма), в следствие на което се появяват наследствени болести при човека или до еволюция

Освен това, централната линия е само средство за визуализация, но НЕ Е елемент на молекулите ДНК.

И така – имаме зададената матрица, програмираната поредица днк, която е способна чрез предварително зададеното условие за комплементарност, да се допълни до пълно ДНК.
Една основа – една реплика. Едно дърво – една змия. ...

True or false ?

ДНК е божествената формула, но символът и не е кадусеусът.



Енки в Тората се нарича Nahash, което в превод означава този, който знае тайната, секрета или още змей, змия. В индианските епоси също има такъв бог - Кетцалкоатъл - върховният бог на ацтеките, чието име в превод значи Пернатия Змей. А емблемата на култа към Енки били две преплетени змии и този символ, всъщност, представлява точен модел на структурата на ДНК, който Енки постигнал в резултатите си при своите генетични експерименти.


http://medicablogs.diariomedico.com/
laboratorio/files/2008/07/caduceo.jpg


Кадусеусът на Хермес

Гръцкият Хермес има своя аналог в Египет като древния бог на мъдростта Тот, Тааут при финикийците и Меркурии при Римляните. Всички те могат да бъдат намерени със символа – магическа пръчка, около която има увити две змии.
Произходът на магичния кадусеус с двойна змия на Тиресиас е описан в митовете за него. Пуленц в „Les Mamelles de Tiresias" (Гърдите на Тиресиас) разказва как Тиресиас (Тиресии) – виждащия, който бил много лош помощник на Опидус (Опид) и семейството му, намерил две змии, които се съвкуплявали. За да ги раздели, той промушил тоягата си между тях. В същия миг той бил превърнат в жена и останал така за седем години, докато не се случило така, че отново трябвало да раздели змии с пръчката си и бил превърнат обратно в мъж. Трансформиращата сила, достатъчна да превърне напълно мъж в жена, идва от обединението на двете змии и е предадена през пръчката на Тиресии. Тоягата (жезълът) на Тиресии, допълнена със змиите, по-късно била предадена на Хермес...
Окултната връзка с Хермес: Окултното описание на кадусеусът на Хермес е такова, че змиите могат да представляват позитивната и негативната кундалини, която си проправя път през чакрите, по гръбначния стълб (жезъла), към главата, където се свързва със Съзнанието чрез интелекта – областта на Меркурии (крилата).



http://s-mahat.org/pict/091_90.jpg



Жезълът също представлява гръбнака [sushumna], докато змиите провеждат духовните токове [pranas] по ида и пингала каналите в двойно-увита схема от чакрата в основата на гръбнака до епифизната жлеза.
Според окултистите има три главни нади (санскритската дума за канал) в човешкото тяло. Шушумна (гръбначната колона, през която всички жизнени сили текат), през която влизаме и напускаме тялото; Ида (възобновяване и стимулиране на духа), която се свързва с висшето съзнание или манас; и Пингала (червено-кафявата), свързана с карма и силите на желанието.




Интересно откритие е, че човешкият геном не съдържа очакваните 100 000 – 140 000 гени (сегментите от ДНК, които отговарят за производството на амино-киселини и протеини), а само някакви си 30 000 +/ – малко повече от два пъти в сравнение с 13 601 гена на плодова мушица и едва 50 процента повече от тези на кръглите червеи – 19 098. Какво падение от върха на геномното Дърво на Живота!

Освен това, няма почти никаква уникалност на човешки гени. Те са еднакви не с предполагаемите 95%, а с цели 99% от тези на шимпанзетата и 70% от тези на мишката. Човешките гени са идентични с гените на другите гръбначни животни, както и на безгръбначни, растения, гъби, дори и на маята.
Това потвърждава, че има един източник на ДНК за целия живот на Земята, но също така позволи на учените да проследят как по-сложни организми в еволюционния процес, са се развили генетично от прости такива, като са приемали на всеки етап от гените на по-нисшите форми на живот.
Именно тук, при проследяването на вертикалния еволюционния запис, съдържащ се в човешкия и други анализирани геноми, учените се сблъскват със загадка. Озадачаващото откритие е, че човешкият геном съдържа 223 гени, които не притежават необходимите предшественици по геномното еволюционно дърво.

Как човечеството се е сдобило с толкова много загадъчни гени?

В еволюционната прогресия от бактериите, през безгръбначните (като генетичните линии на дрожди, червеи, мухи или див синап), до гръбначните животни (мишки, шимпанзетата) и накрая до съвременните хора, тези 223 гени са напълно липсващи в безгръбначната фаза. Ето защо, учените могат да обяснят присъствието им в човешкия геном чрез по-скоро нов (в еволюционен план) вероятно хоризонтален трансфер от бактерии.

С други думи, в сравнително скорошен еволюционен момент, съвременните хора са придобили допълнителни 223 гена не чрез постепенна еволюция, не по вертикала на Дървото на Живота, а хоризонтално, като странично внедряване на генетичен материал от бактерии.

На пръв поглед изглежда, че 223-те гени не са чак толкова голяма работа. Но, дори един-единствен ген е от съществено значение за всеки отделен индивид, а 223 гена си е огромна разлика за вид като нашия.

Човешкият геном се състои от около 3 млрд. нуклеотида, а малко повече от 1 процент от тях са групирани във функциониращи гени. Разликата между един и друг човек възлиза на около една буква на хиляда в ДНК азбуката. Разликата между човека и шимпанзето е по-малко от 1 процент, а 1 процент от 30 000 гени е 300.
Така че, 223 гени е повече от 2/3 от разликата между вас и шимпанзето!
Направеният анализ на функциите на тези гени чрез протеини, публикуван в сп. „Нейчър“, показва, че те включват протеини, участващи във важни физиологични, но и психични функции. Нещо повече, те са отговорни за важни неврологични ензими, които произтичат само от митохондриалната част на ДНК, т. нар. „Ева ДНК“, която човечеството наследява само по линия на майката, от една единствена първоначална Ева. Тази констатация сама по себе си е достатъчна, за да хвърли сянка на съмнение върху обяснението за „бактериален трансфер“. Освен ако по-нататъшни научни изследвания не установят, че единственият възможен източник на допълнителни гени наистина са бактериите, и ако след това не се докаже, че инфекцията (хоризонтален трансфер) е от бактерии към човек, а не от човек към бактериите. Единственото друго налично обяснение ще е предлаганото от шумерските текстове от преди хилядолетия.
Дотогава
загадъчните 223 чужди гена ще останат потвърждение за извънземните цивилизации и тяхното явно генетично участие в човешкия геном.
„Доколко сигурни са учените, че такива важни и сложни гени са получени от нас и то неотдавна в еволюционен план, чрез любезното съдействие на заразни бактерии?
Това е скок, който не следва настоящите еволюционни теории”, категоричен е Стивън Шерер, директор на Центъра за последователност на човешкия геном, към колежа по медицина „Бейлър”.
Ние не идентифицирахме убедителен източник на бактерии за предполагаемото хоризонтално прехвърляне на гени, се посочва в доклада на „Нейчър“. Екипът на, който проведе подробно изследване, установи, че около 113 гени (от 223) са широко разпространени сред бактериите, макар да отсъстват напълно при безгръбначните. Анализ на протеини, с които загадъчните гени са свързани, изрично показва, че от идентифицирани 35, само 10 имат съотвествия при гръбначни животни (от крави, през гризачи, до риби), 25 на 35-те са уникални за хората.
„Не е ясно дали прехвърлянето е от бактерии към хора или от хора към бактерии”, казва Робърт Уотърсън – директор на Центъра за геномна последователност на Вашингтонския университет, цитиран от „Сайънс“. – Но, ако човек е предал тези гени на бактериите, откъде в действителност ги е придобил първоначално?
Закария Ситчин заключава, че човешкият геном е манипулиран от извънземни.



Double Helix Nebulae 80 LY дълга и на 300 LY отдалечена от черната дупка в центъра на Млечния път, Тя е продукт на изключително силното магнитно поле на нашата галактика, чиято вълна я усуква навън. "Никой никога не е виждал нещо подобно преди в космическата сфера." Тя изглежда като голямомащабна фрактално-плазмена ДНК с двойна спирало-нишковидна структура, която е свързана с центъра на галактиката или като ядрената мембрана на ДНК-то на живата клетка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар