вторник, 6 март 2018 г.

Топ 5 на криминалните престъпления на Путин




Русский монитор

Автор: Виталий Портников

Превод за ivo.bg Васил Костадинов ( снимките към оригиналния текст на руски могат да бъдат разгледани на линка http://rusmonitor.com/top-5-kriminalnykh-del-putina.html )

Ако въведем в Google «Putin and…», услужливата търсачка помага на потребителя и добавя «organized crime» (организираната престъпност). Гръмките заглавия за мафиотския характер на руските власти, които доскоро минаваха за слухове или за частни разследвания, се появиха на първите страници на световните медии.

Забележително е, че най-голямата промяна в общественото мнение не е свързано с това, което Путин направи през последните 12 месеца като лидер на Русия. Облаците над него се сгъстиха след действията на правоохранителните органи на две чужди страни – Великобритания и Испания, не без участието на руски и чуждестранни активисти и журналисти.

Лавината от разобличения тръгна в началото на 2015 г. – в Лондон, 34 дни вървяха съдебните слушания за смъртта на Александър Литвиненко, беглецът от ФСБ, който умря от отравяне с полоний в Англия през 2006 г. Нa тези изслушвания официално бе обявено евентуалното съучастие на руското правителство и лично на Путин.

През май, испанската прокуратура поиска от съда разрешение за повдигане на официални обвинения за пране на пари срещу 27 души, сред които високопоставени руски официални лица. Някои от тях имат бизнес или имоти в Испания. В списъка са депутат от Държавната Дума, бивш министър-председател и бивш министър на отбраната. Разследването обръща специално внимание на тесните връзки между предполагаемия лидер на престъпната група Генадий Петров – влиятелна фигура в Санкт Петербург, и вътрешния кръг на Путин.

В началото на декември, германският канал ZDF излъчи два филма за Путин. Първият се нарича “Човекът на властта Путин” – цялостен портрет на руския президент, с факти и кадри, които са вече известни. Другият филм – “Московска следа”, свързва случая Литвиненко с разследването на испанските прокурорите – филмът разказва как покойният Литвиненко се е опитвал да проследи връзката между Путин и организираната престъпност – точно с това се занимават испанските магистрати. И двата филма са качени на интернет-страницата на “Открита Русия”.

През 2015 г., в друг корупционен скандал, вече е замесено семейството на самият Путин. РБК публикува разследване за подозрителни машинации при сделки със земи по проект за разширяване на Московския държавен университет, в които са замесени редица влиятелни представители на бизнеса и държавни служители, ръководени от някоя Екатерина Тихонова – сочена за дъщеря на Путин. Не трябва да се забравя и разследването на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални, включително и нашумелият документален филм “Чайка”, който стана най-гледаният видеоклип на руски език в Youtube за 2015 г. В тази връзка, не можем да пропуснем интересна публикация на сайта Putinism.wordpress.com, в която анонимен автор (или група автори) прави класация на най-бруталните престъпления, които – първо независими изследователи, а сега и европейски правоохранителни органи свързват с руския президент Владимир Путин.

Топ-5 на криминалните “постижения” на Путин, или Бандтиският Петербург

През годините в служба на Отечеството, Владимир Путин извършва много велики дела и подвизи в полза на Русия. Не се знае, колко още ще извърши. Такива хора се раждат веднъж на 100 години. И все пак … Бих искал да подчертая нещо важно, което ще остане в учебниците по история. След като прегледах страниците от ранната биография на нашия герой, избрах Топ-5 на най-славните , за които трябва да знаят всички.



1.Делото за контрабанда на редки метали (досието Сале).

Първото си голямо назначение Путин получава през лятото на 1991 г. На 12 юни 1991 г., кмет на Санкт Петербург става Собчак. Още на 28 юни, той назначава Путин за председател на “Комитета за външноикономически връзки” (по-късно длъжността става заместник-кмет по международните връзки). За отбелязване е, че Путин много бързо изгражда такива международни връзки, от които да ви се доплаче.



Това са тежки времена – магазините са празни, хората стоят на опашки за храна, а Запада изпраща хуманитарни помощи. Путин предлага да се дадат няколко партиди суровини от държавните запаси(петрол, алуминий, дърва, редки метали и т.н.). Предлага суровините да се продадат в чужбина, а с парите да закупи храни за жителите на Петербург.

Речено – сторено. Москва дава съгласието си и Владимир Путин разпределя суровините между най- достойните кандидати. Издава лицензии, съгласува износа с митниците. Кандидатите сякаш са избрани с конкурс. Износът на 150 хил. тона петролни продукти е възложен на Генадий Тимченко и на Владимир Смирнов (две приятелчета на Вова, единият от КГБ, а другият – от тамбовската организирана престъпна група). Цветните метали изнасят Владимир Якунин и Юрий Ковалчук (по-късно, до 2015 г., Якунин е шеф на “Руски железници”, а Ковалчук и в момента е директор на банка “Русия”). “Най-якият” посредник е някой си Рахимов Д.М. от “Джикоп”, поел износа на редки метали.

Джангир Мамедхасаноглу Рахимов е брат на приятеля на Путин от студентските години, Илхам Рахимов. Учат в една група, занимават се с джудо. Илхам Рахимов – важна фигура от азербайджанската (по-точно – на планинско-еврейската) диаспора, съсобственик на пазара “Садовод” в Москва (наследник на разгромения Черкизон).

През 2013 г., Рахимов написва книгата “Философия на престъплението и наказанието”. Презентацията е пред азербайджански студентите в университета в Баку.

В представянето на книгата посочва:

“Книгата се занимава с проблемите на наказателното право, свързани с престъплението и наказанието. Авторът разсъждава от философски позиции за причините и произхода на престъплението, същността на наказанието, бъдещето на престъплението и наказанието … В представянето на книгата присъстват видни дейци на науката и културата на Азербайджан, както и гости от чужбина. Сред ораторите е председателят на Следствения комитет на Руската федерация професор Александър Бастрикин”.

Фирмата на Джангир Рахимов продава в чужбина редки метали (скандий, цирконий, ниобий, и т.н.). Годината 1991-ва, не им е до философия. Продажбата на метали върви през посредници и на смешни цени. Например, продават 7 кг скандий за 72.6 марки за килограм (около 50 долара). Въпреки, че цената на световния пазар е около 100 хиляди долара за килограм.

Представяте ли си заместник-кмета на Ню Йорк да изнесе чрез приятели от азербайджанската диаспора редки метали от държавните запаси на 2000 пъти по-ниска цена от пазарната … Но иначе ги плюем за гей- браковете, и че Обама не лети със сибирски лебеди (и направо се пука от яд).

Пак по многократно занижени цени са продадени и другите суровини. Целта е ясна: разлика в цените да остане в чужбина. За кого? – Лицензиите за експорт са изготвени от Путин и неговия Комитет по външноикономически отношения. .. В резултат, 100 милиона долари изчезват някъде в чужбина, а общински съветници (т.нар комисия на Марина Сале) алармират: Путин открадва парите за храна на гладуващия град.

Пламва скандал. Депутатите пишат до всички инстанции, искат отстраняване на Путин, но изведнъж се застъпват много влиятелни хора: кметът Собчак, министърът на външната търговия Пьотр Авен. Те потвърдждават законността на всички лицензии за износ. Всичко е наред, кметът и Кремъл не виждат проблеми. Така започва елцинската корупция, която по-късно се превръща в путинска клептокрация.



2.Делото СПАГ (колумбийски кокаин).

Вечнозеленият храст Erythroxylum Coca не расте в Русия, а в Колумбия. Там си имат легендарни престъпни картели с частни армии, които контролират части от страната и доставят кокаин за целия свят. През 1990-те години, изгрява звездата на картела Кали. Те изтласкват картела Меделин(на Пабло Ескобар) и завземат 90% от световната търговия с кокаин.

Това е най-голямата организирана престъпна групировка в световната история: плантации, самолети, кораби, въоръжени отряди, собствена разузнавателна служба (стотици купени чиновници), сложна система за пране на пари по целия свят (банки, търговски вериги, радиостанции, борсови брокери и т.н.). Картелът Кали поема и голяма социална тежест. В родния град Кали редовно прочистват “социалната измет” – убиват и изхвърлят в реките клошари, проститутки, бездомни деца и хомосексуалисти. Избиват стотици, оставяйки бележка «Cali limpia, Cali linda» (чистo Кали, красивo Кали).

В края на 90-те години ФБР успява да разгроми картела. Основателят и ръководител на групировката Хилберто Орехуело, по прякор “Шахматиста”, е вкаран в затвора за контрабанда на 200 (двеста) тона кокаин в САЩ. Ехото от тази операция се отразява в различни места, включително и в Санкт Петербург. Там Кали има клон, в който работят най-читавите хора на града: някои В.В.Путин, В.А.Смирнов, В.С.Кумарин-Барсуков, и дори, изгряващия млад икономист Герман Греф.



Филиали са фирма СПАГ (“Санкт- Петербургско сдружение за недвижими имоти и дялово участие”) и дъщерната и – “Знаменская”АД. СПАГ получава пари от Европа (като “инвестиция”), “Знаменская”АД строи офис комплекс в сърцето на града (Невски район). Строителните разрешения се дават от кметството(от Путин), а парите – от мафията. Целта е благородна – да помогне с прането на парите. Приходите от кокаин се изнасят от СПАГ в Европа под формата на доходи от недвижими имоти в Русия. Хитро!

Путин е вторият човек в СПАГ(заместник-директор на Надзорния съвет). Другите надзорници са Рудолф Ритер (аферист от Лихтенщайн), Владимир Смирнов (познат от аферата “Суровини срещу храни”) и други сериозни момчета. В “Знаменская”АД шеф е Смирнов, вице-президент Владимир Кумарин-Барсуков (“Кум”, лидер на Тамбовската ОПГ).

По това време, Владимир Смирнов, както изглежда, е над Путин в мафиотската йерархия. Той има пълномощно от кметството (в лицето на Путин) с правото да представлява интересите на града в компанията “СПАГ”.

През 1996 г., Путин и Смирнов строят съседни вили. Смирнов е избран за председател на кооператив “Озеро”. През 2000 г., заминава за Москва и става главен доставчик в администрацията на президента.

“СПАГ” води бурна дейност до края на 1990-те години. Тогава попада в полезрението на германското разузнаване BND, а един от редовните парични преводи от картела “Кали” е под контрола на разузнаването и в офиса на “СПАГ” в Германия нахлува полиция. Хората на Путин шетат из Европа и изкупуват документи на фирмата. Една част от компроматите по неведоми пътища се озовава в Украйна. Този епизод е отразен в известните “ленти на Мелниченко” – запис от подслушване, който един от служителите по сигурността на Кучма му предоставя.



3.Делото “Совекс”.

През 2014 г. в съда на Южния окръг на Ню Йорк постъпва необичаен иск. Израелският бизнесмен на име Максим Фрейдзон (известен в някои среди като “Макс-Оръжейника”) иска от “Газпром” и “Лукойл” 540 млн. долара. за отнета собственост в Санкт Петербург.

Накратко: през 1995 г., Владимир Путин решава(за пореден път) да заработи малко пари. Предава ГСМ терминала на летище Пулково на достойни хора: Фрейдзон и неговия партньор Дмитрий Скигин. В действителност, те получават монопол върху зареждането с гориво на самолетите.

В същото време Владимир Путин предава в частни ръце и терминала за зареждане на корабите в пристанището на Петербург. Монополът е на фирма, в която ортаци са същите Скигин и Фрейдзон(от една страна), а от друга – Иля Трабер (с прякор “Антикваря”) и Генадий Петров (“Крокодила”). “Антикварят” е от тамбовската ОПГ, а “Крокодила”- от малишевската.

Но, както често се случва, между партньорите започват междуособици. Макс е изритан от бизнеса. “Набиват му канчето”, съветват го да забрави акциите си и да бяга от Русия, докато още е цял. Което и прави. Но това не е всичко. По-късно, довчерашните му съдружници продават отнетите акции на “Лукойл” и “Газпромнефт”.

Чиста далавера. Фрейдзон сезира съда, но това не е най-важното. Проблемът е, че през май 2015 г., Фрейдзон дава обширно интервю за Радио “Свобода”. Може би иска да привлече вниманието на медиите към делото, може би заради нещо друго. Но в интервюто изрича толкова много и интересни неща, че скоро “Свобода” изтрива интервюто(също и от кеша на Google). Причината е – искане на Фрейдзон заради получени заплахи за живота и здравето му.



Какво е интересното в това интервю? – Гангстерският Петербург на 90-те, поглед отвътре. През 90-те Фрейдзон познава лично Путин и му носи подкупи за разни услуги. Путин не взема парите лично, това е задача на негов помощник – някой си Леша(Алексей) Милер. Забавни спомени, как се подготвя операция за установяване на контрол над зарядните станции на Пулково. Путин яростно се пазари за всеки процент от комисионните, и как патологична му алчност изненадва дори опитните търговци на мафия.

Много е поучителна историята, как Путин заедно със зарядните станции за самолети и кораби, предава на мафията всички доставки на гориво за автомобилите в града (чрез т.н. ПТК – “Петербургска горивна компания”). Предоставят и градската петролна база “Ручьи”, бензиностанциите, а бандитите доставят монополно бензин дори на милицията на Санкт Петербург.

Остава да добавим, че сред лидерите на мафиотския монопол за снабдяване на града с бензин отново са същите лица, които са и в “СПАГ”: проверените кадри Владимир Смирнов и Владимир Кумарин.

Друг, който стремително се изкачва чрез ПТК е помощникът на Путин Генадий Тимченко(с прякор “Гангрената”). Хора като Фрейдзон, Смирнов, Скигин поемат продажбите (в пристанището, в Пулково, по бензиностанциите в града), а Гангрената оглавява предлагането на едро на горива в града. В действителност, той контролира Киришската рафинерия, собственост на “Сургутнефтегаз”. В града други доставчици на горива тамбовци просто не допускат.

След като Путин става президент, с Гангрената стигат още по-далеч. Прибират не само рафинерията, а и целия “Сургутнефтегаз”. От 2002 г., имената на собствениците на “Сургутнефтегаз” (третата по големина руска петролна компания) са строго засекретени, и всички опити да се разбере кои са, са неуспешни. Освен това, всеки който се опитва да ги научи, попада в различни трудни житейски ситуации.

Струва си да разкажем и съдбата на лидера на тамбовци Кумарин (Кум), вице-президент на ПТК. Според Фрейдзон, между Путин и Кумарин през 90-те има “добри работни отношения”. През 90-те години и началото на 2000 г., Кумарин се чувства много уверен, наричат го “Нощният губернатор” на Санкт Петербург. Едноръкият инвалид (губи едната си ръка в покушение) е известен меценат и благотворител – плаща отливането на камбаната за Казанската катедрала.

Дори се снима във филма на приятеля си Невзоров “Конна енциклопедия” (в ролята на Людовик XIV).

През 2007 г., облаците над Кум се сгъстяват. В едно от последните си интервюта (на свобода) през юни 2007 г., казва, че “преди година и половина” се е срещнал с Александър Литвиненко, поговорили, “стори ми се много разумен”. През този период Литвиненко пише досие за връзките между Путин и тамбовската престъпна групировка. Вероятно, лекомислено се изтърва за срещата.

В допълнение, в Петербург се разгаря поредното преразпределение на пазара на горива. По-специално, “Газпром” проявява интерес към бензиностанциите в Санкт Петербург (които преди се контролират от мутрите от ПТК).

През август 2007 г., Кумарин внезапно е арестуван. Обвинен в рейдерство(отнел някакъв магазин). Получава 14 години. След това, през 2009 г., му лепват още 15 по друго дело – за изнудване. Общо близо 30г. През 2013-14гг., правят опит да му припишат и 2 убийства (едното – на ГалинаСтаровойтова) и един опит за убийство. Засега неуспешно. И все пак, предвид възрастта му (той вече е почти на 60), малко вероятно е някога да излезе от затвора.



4.Чадър над казината.

Какво е мафията без казина? Кокаинът и бензинът са нещо хубаво, но казиното – това вече е нещо свято.

И така, в края на 1991 г., Собчак възлага на Путин да организира хазартния бизнес в Санкт Петербург. И той го организира. Кметството е издало куп разрешения за отваряне на казина, но всички в продължение на години работят на загуба. Не могат да излязат на печалба. Всяка вечер, играчите оставят планини от пари, а печалба (и данъци в бюджетна) няма. През 2000 г., Путин издава автобиографична книжка, която споменава този факт – ами, ние (със Собчак) направихме грешка, не знаехме и не можехме да си представим какво е “черна каса”. Затова, от казината градът не получава нищо.



Путин баламосва читателите. Кметството на Собчак знае отлично какво е “черна каса”, рушвети, подкупи. Нещо повече, те лично познават собствениците на казината. В интервюто за радио “Свобода”, Фрейдзон заявява, че Путин познава лично Михаил Мирилашвили(“Миша Кутаиский”), собственик на най-големите мрежи казина в града “Конти груп” и игралните зали “Джакпот”.

Когато Собчак губи изборите през 1996 г. а Путин е отстранен от длъжност, великият руски вожд и изправящ страната на крака, известно време се крие във вилата на Миша Кутаиский (страхува се от репресии от новите власти). Но след това всичко се оправя – Чубайс го урежда в Москва.



В действителност, хазартът в Петербург при Путин е печеливш и плаща данъци. Но не в бюджета, а в джоба на Путин. Лицензът за казино е 100 хиляди долара. Плащахме всички, но парите събира доверен човек на Путин – неговия телохранител Роман Цепов(Бейленсон) по прякор “Рома-Продуцента”. Авторитет от тамбовската организирана престъпна група, който в свободното си време продуцира кино-филм (серила “Бандитският Петербург”). Беше голям пич …

Как се запознава с Путин?

Възниква необходимостта от охрана на заместник-кмета. Приватизира параходството, а няма охрана от службите. Кметството наема частната охранителна фирма на Рома. Разбира се, в интервю Цепов скромничи. Неговата роля не е ограничена до лична охрана. Намират общ език с Путин и Рома се превръща в основен посредник при даването и взимането на подкупи, и “медиатор”, който има пряк достъп до Путин (особено, когато става президент). През 2004 г., той дори се опитва да посредничи за мирно уреждане на случая “Юкос”.

Но, разбира се, Путин, Сечин, Тимченко и Ко не мислят да изпуснат активите (и свободата) на Ходорковски. Тази ненужна медиация погубва Рома. През септември 2004 г., той е отровен със силна радиоактивни отрова. Каква отрова – става ясно едва след убийството на Литвиненко. Симптомите напълно съвпадат.



5.Делото Литвиненко.

Като за начало – няколко думи за това, кой всъщност е покойният. Александър Литвиненко е бивш офицер от ФСБ, идеен и принципен противник на Путин още от първите дни на неговата власт. Живее в Лондон като политически емигрант. Специализира в разследването на най-тъмната страна на путинизма. Например, взривовете в жилищни сгради в Москва и други градове през 1999 г., по време на предизборната кампания на Путин.

Терористичните атаки са няколко, те нагнетяват страх и омраза към чеченците. Втората чеченска война вече се разгаря, и върху нея кандидатът Путин гради рейтинг. Други възможности, различни от войната за популяризирането му няма, защото до момента никой не го познава (с изключение на тесен кръг от петербургски чекисти и престъпници). Стратегията работи, подкрепата за войната в Чечня (и за Путин) расте заедно със страха от ислямските терористи.

И все пак, в тези експлозии има един странен епизод, който разрушава цялата официална версия. На 22 септември 1999 г., благодарение на бдителността на обикновен наемател, в Рязан е предотвратена поредна експлозия (хексогенът вече е заложен в мазето на жилищна сграда, но го откриват). Освен това местната полиция скоро арестува по фоторобот тези, които залагат торбите с взрив.

Изведнъж се оказва, че това са агенти на ФСБ, изпратени от Москва. Заповядват да ги освободят, а действията им са обявени за “учения”. Твърди се, че са изпратени да тестват бдителността по места, а в чувалите има захар.

ФСБ не назовава имената на агентите. Не е обнародван план. В Рязан никой не знае за “ученията”. Не знае и министърът на вътрешните работи Рушайло, който половин час преди обявяването на “ученията”, съобщава по телевизията, как неговите подчинени са намерили хексоген и са предотвратили терористичен акт.

Литвиненко е активен поддръжник на версията, че няма никакви “учения”, а опит за реален терористичен акт. Домовете не са взривени от чеченции, а от ФСБ по заповед на Путин. Това, той описва в книгата “ФСБ взривява Русия”, излиза и едноименен филм, който все още е строго забранен за разпространение в Русия.

През последните години от живота си Литвиненко подхваща нова тема: връзките на Путин с наркомафията. Според Литвиненко, Путин и тамбовската ОПГ участват не само в пране на кокаинови пари (фирма “СПАГ”), но също и в търговията с наркотици. Заедно със заместник-кмета Путин, те организират транзита на колумбийски кокаин през пристанището на Санкт Петербург. Путин и неговият помощник в кметството – бившият офицер от КГБ Виктор Иванов (сега – ръководител на Федералната служба за контрол на наркотиците Русия) разпъват чадър над наркоканала.

Това е доста обширно и скъпо разследване. Литвиненко пътува до Испания, среща се с лидери на тамбовската престъпна група, много от които се преместват да живеят там след 2000 г. Работи с хора, които дешифрират записите на Мелниченко за ЦРУ, с бивши колеги от ФСБ. Събира досие, част от което е публикувано през пролетта на 2015 г. от съда в Лондон. От материалите следва, че основният борец с наркотрафика в Русия (Виктор Иванов) и шефът му Путин са истински наркобарони.

Един нюанс не позволява делото на Литвиненко да бъде внесено в съда. Неговото разследване не е съвсем частно. Една част от парите са дадени от “заклетия приятел” на Путин – Борис Березовски. Има и друг спонсор – британското разузнаване. По принцип, това е нормално. Ако Обама, преди да стане президент, е вземал подкупи от гангстери и от продажба на кокаин, хората, които се решат да ровят в тази посока, със сигурност ще срещнат разбиране от чуждите разузнавателни служби. Компроматът – това е инструмент, който в определени моменти може да се използва.

Напоследък, някои другари, популярни сред патриотична общественост недоумяват зигзагообразната украинска политика на Путин. При срещи с нашите западни партньори е западняк. Сутрин превземаме Киев, на обяд молим Киев за пари за пенсии в ДНР, вечер сме готови да върнем на Украйна метежните републики, ако имаме”успешен диалог.”

А други другари, популярни сред либералната общественост, дори предполагат, че Путин като цяло не е добре с главата.

Дали с главата? – Може би ЦРУ има сериозни компромати?

Допълнително трябва да разгледаме убийството, което предизвика толкова много спорове. Полоний-210 е рядък изотоп, 97% от който се произвежда в руски военни реактори. Този изотоп е изключително токсичен (2,5 млн. пъти по-силен от калиевия цианид) и пряк контакт с него е невъзможен (килърът ще се самоубие). За да се смеси с чай, полоният трябва първо да се затвори в разтворима таблетка или в капсула със специално покритие. Няма друг начин.

Т.е., за да се получи полоний, имате нужда от ядрен реактор, а за използването му като отрова – собствена фармацевтична фабрика. Това според британската полиция е “спонсорирано от държавата убийство”.

Друга важна характеристика на полония е, че Гайгеровите броячи не го засичат. Ако някой е отровен от радиоактивен материал, това се открива лесно – в тъканите, в урината има радиация. Но, ако това е полоний – няма как да се открие. Полоният излъчва радиация само под формата на така наречените “Алфа-лъчи”. Откриването им става със специален анализ – алфа-спектрометрия. Стандартната съдебномедицинска експертиза не прави такива анализи. Трябва специална лаборатория.

В крайна сметка човек умира със симптоми на лъчева болест – чудовищно ниско ниво на левкоцити, развива левкемия, костният мозък отказва, спират да функционират вътрешните органи. Радиация няма. Изобщо не е ясно, какво се е случило

Скрито-покрито … Но, ако все пак някой реши да направи алфа-спектрометрия, тогава става “напечено”, както казват в престъпните кръгове. Следва целенасочено търсене конкретно на полоний, а следите от алфа-лъчите ще бъдат лесно откриваеми. Точно това става и с Луговой. Сам се замърсява, а всичко до което се докосва “свети”: от електрическия ключ в хотелската до седалките в таксито и в самолета. А кафенето, където пият чай с Литвиненко, се превръща в мини-Чернобил.

И това е професионално убийство, устроено от тайните служби? –Това е съвременната путинска агентура. Луговой не е Судоплатов. Могат да рекетират и да разпъват чадъри, но в такъв сложен случай демонстрират авантюризъм и пропуски в учебната програма (по физика). Мисля, че самият килър (Луговой) няма никаква вина. Най-вероятно, още във военното училище се е запознал с основите на радиационната безопасност. Просто са го използвали и не е знаел какво има в капсулата.

Послепис:

В историята на Русия е имало различни владетели: деспоти, чешити, тихи отшелници, кавказки психопати и донбаски шлосери. Но никога на власт не са били обикновени и прости бандити.

Хора, за които парите са фетиш, кражбата – основна дейност, а кокаинът и полоният – брошки към биографията. Но.. Пропускът е отстранен.






trophyplus.org/

Няма коментари:

Публикуване на коментар