петък, 22 декември 2017 г.

ВСЕЛЕНСКИЯТ ЗАКОН. ОСЪЗНАТО И НЕОСЪЗНАТО

Перфектният роб е този, който казва „Аз не съм роб”. Това е както алкохоликът, който казва, че не е алкохолик, поради което винаги остава алкохолик, или пушачът, който отказва цигарите всеки ден, но продължава да пали... Тази елементарна статистика води до извода, че да отричаш нещо, означава да желаеш да се пристрастиш към него. Да харесваш нещо – следва, че се стремиш да се откажеш от самото нещо. Объркването идва, когато се приеме версията на другите за „истина”, което води до самозаблудата, че се притежава знание, визия за общата, глобална картина. Светът и Всичко, което Е съществува благодарение на Закона, който не е познат (Вселенски закон):
…стремежът към каквото и да е, се проявява едновременно с неговата противоположност (на същото това каквото и да е и на същия този стремеж) и единствено фокуса (върху някоя от противоположностите) определя характера на резултата. Ако няма фокус, всичко остава възможно…
Енергията на нулевата точка е свободна за всеки и всичко. Нейната „защита” е дълбоко свита вътре в нея – в тази Свобода – като център на нулата. Тази енергия, наричана още потенциал на Източника, се обръща с хастара наопаки, когато затрепти или се завърти в самата Себе си и така се осигурява материята. Защитата става външна, информацията – вътрешна. Този процес ни снабдява с „инструменти” (тяло и среда) на „взаимодействието” и след това зависи от самите нас да определим начина, по който да ги използваме. Те могат да бъдат използвани всякакъв начин - вреден или полезен за останалите, както и за Всичко, което Е. Но никой не ни принуждава да ги използваме така… Ние сами избираме. Сам по себе си инструмента „тяло” или „материя”, е самият Източник и в този план е съвършен. Така, че презиране, хулене, съмнение, игнориране, отблъскване, унищожение (разболяване) на инструментите, е един вид упражнение, с което да прецакаш сам Себе си. Доброволно, по собствена воля избираме да опорочим тези инструмети. Това е като опит да прикрием следите на собствените си ограничения и глупост, които сме решили и избрали да направим. Рано или късно - получаваме това, което заслужаваме - това е начинът, по който вселената работи. Тъпо е да си създаваме (като Източник) инструменти (тела, материя, околна среда и т.н.), с които да се самоусъвършенстваме (като Източник), но когато се превърнем в самите инструменти (хора, например) – да ги рушим, защото сме забравили за какво сме ги създали, и не знаем какво да ги правим… Да ги елиминираме, вместо да ги приемем и опознаем. Чупим инструментите, защото не разбираме за какво са, а после пак ги създаваме, но отново ги рушим и така до безкрай… Преливаме от пусто в празно, с което творим съвършенството, защото нищо от този процес не се повтаря. Така Всичко, което Е е единствено, уникално, неповторимо и в този план – съвършено…
Ако има бърза реакзия, това вече не е текст и перо, а меч. И той не действа по начина, по който си мислите, че действа. Повечето думи противоречат на единното знание, на енергията на нулевата точка и това е вярно. Всъщност всички противоречат. Не е възможно да съществуват две противоположни същности по едно и също време и на едно й също място, без значение, че имат един и същ източник. Това означава, че една от двете не е налична тук. Това е игра на шах с различни фигури. Те не могат да са върху едно и също поле. Как някой играч разбира, че печели играта?
Сам или някой друг им го казва? Ако победителят не е вече победител, той играе като един играч, който винаги може да допусне грешка. Така, той ще мисли грешно и ще действа грешно. А останалите ще започнат да го слушат и ще усвояват грешните мнения и начина на живот… Исус е добър пример за това. Този човек има много последователи. Но колко са убивали и все още убиват в негово име? Исус не е бил господар на играта, а играч, който е съзнавал че е възможно да сбърка. Независимо от уменията и възможностите. Следователно и всеки от нас може да си мисли, че знае и може, колкото него, но дали наистина го прави? Смятате, че печелите играта и се отдръпвате от дъската. Така разбирате, че дъската не е дъска, кубче на Рубик (9 х 9 х 9 – в магическият квадрат 9 х 9 числата от 1 до 81 се разполагат по такъв начин, че сбора им по редове, вертикали или диагонали винаги дава 365 – брой дни в годината). В момента, в който се отдръпвате от дъската и осъзнавате това, че глобалната ситуация е различна, кубчето се превърта и пренарежда и вашият „печеливш” ход се оказва … грешен и фатален… Шах и мат.
Тъй като винаги има и по-глобален поглед от вашия в момента, то винаги има и само една битка – тази, която е сега, в този миг, тук, на точно тази планета и на персонално ниво… Няма враг, който да атакувате, освен себе си. Ако сте заети да атакувате нещо друго, губите ценна енергия и се проваляте. Ако се справите, тогава повече няма да има битки.
Думата любов е неразбрана… тя не е обсебване, при което някой е заробен от друг. Това е гнилата версия на истинската любов. Вселенския закон е в основата на случващото се и е много по-всеобхватен и жесток, отколкото някой може да си помисли. Точно това е и Любовта.
Пример:Някой се разболява от рак и умира бавно и мъчително. Този индивид е затворил филтрите си много здраво и нито предава към Източника, нито приема. Така той става безсмислен за системата, която може да съществува единствено ако енергийно-информационния поток не се прекъсва. Заради Всичко, което Е и за негово добро е по-добре да бъде подменен (чрез реинкарнация) което е в съгласие с Вселенския закон. Това звучи „жестоко”. Но това е начинът, по който могат да се осъществят нещата. Няма как на този индивид да му се „покаже”, че затварянето му вреди на енергийния поток, защото той се е ограничил и няма да „чуе”. И макар това да изглежда негативно в нашата реалност, то не означава, че е негативно и в общ, глобален план. Няма как да се направи реинкарнация с противоположна задача или мисия на предишен живот, защото нищо не се повтаря. Всеки миг, всяко събитие е уникално, индивидуално и неповторимо. Щом се завърши поставената задача, тогава няма реинкарниране, не е нужно да се преживяват отново всички нива на живот на Земята.
Вселенският закон ви предизвиква да приемате всички версии и вероятности като избрана от вас задача, за да сте проявени. Така вие сами избирате определена задача, както и мястото, където да я изпълните. Така целта на живота (проявлението) не е нещо, което някой ви е спуснал в детайли. Вие сте го избрали… Ако някой ви дава и натиска за задачата, това би довело до обратното на необходимото за осъществяването на задачата (във връзка с Вселенския закон). Можете да бъдете водени до определено състояние или развитие, но оттам нататък всичко зависи от вас.
Способностите и възможностите са налични и за всички… необходимо е да си ги потърсите и да си ги набавите. Те са предоставени от енергоинформоционното поле на Източника за всеки, който ги търси. Физическата реалност е просто движение на енергията съобразно определен избор. Затова е възможно за всеки и всичко да приеме информация от Източника и по такъв начин да надмине всеки „просветен”. Тоест, всеки може да стане по-силен във всеки аспект, отколкото всички останали взети заедно. Но за да го постигне, не бива да го желае – нужно е да се отдаде напълно на Всичко, което Е. Ако го желае, няма да го постигне, защото това е затворено, филтрирано, егоцентрично искане, а не пълна отдаденост.
Уточнение: Истинското осъзнаване е това, което е в хармония с Източника (Вселенския разум), който работи по Вселенския закон (пълна отдаденост към, на и за всичко останало, както и към на и за себе си). Цялото е Ум и неговата енергия прониква навсякъде и твори (управлява) всичко. Така, че ако си позволите да възстановите връзката с него, можете да се ползвате от неговите необятни възможности. И нищо проявено не може да спре тази сила. Цащото което и да е проявление е само част от този Източник. Ако някой се реши на подобна стъпка, до определена точка ще е воден и направляван, останалото следва да се свърши от самия него. И това е началото, многото работа е на пътя, който е нужно да извървите след това. Но, наистина всичко зависи от вас. Изучаването на древни текстове може да помогне (макар да са пълни с изкривени и погрешни тълкувания), но това се случва само след определено ниво на събуждане. Събуждане, при което сте приели, че сте просто играч на шахматната дъска, който се забавлява да играе, без да се стреми към победа, загуба, или да се превръща в „господар на играта”. Играч със страст, желаещ да учи повече и повече от играта живот, като отчита грешките си, коригира ги и не ги повтаря. Тогава той ще разпознае, ще си „спомни” части от истината, които като Източник е знаел. Ако не сте на това ниво на събуждане, част от изкривените, грешни тълкувания за истина ще се възприемат като цялата истина и ще се провалите. Щом приемете, че всяка поправена грешка е стъпало към нещо ново и различно, грешките от само себе си изчезват. Превръщат се в стълба към успеха. Тоест, всяка поправена грешка е стъпало и крачка напред и нагоре. Грешката остава грешка при едно единствено условие – когато не е поправена. Затова оправдания (като „забравих”, „не се сетих”, „не знам как” и т.н.), отлагане, или прехвърляне отговорността (вината) върху други водят до затвърждаване на грешката и до провал като цяло. Незнанието е нежелание за търсене, тоест мързел. Защото – който търси, винаги намира… Същото важи и за останалите инструменти на мързеливеца – оправдание, страх, отлагане, или прехвърляне на отговорността. Така мързела затваря, блокира знанието и информацията, но този, който го изповядва (мързела), си намира и инструменти, с които да се „самозаблуди”, че не е такъв. Иначе, знанието, както и истината не са скрити. Информацията от Източника е отворено информационно поле към Всичко, което Е, защото само така Източника може да преживее себе си чрез което и да е проявление. Източника сам по себе си е потенциал, който проявлението преживява (според изборите и решенията, които прави), но точно това придава смисъл на всеки момент от живота. Това е и причината, поради която информацията е постоянно налична и осигурена – чрез сънища, интуиция, медитация, че дори и чрез книгите, но там е придружено с филтрацията, ограничението на автора и неговите изкривени (филтрирани) тълкувания. Затова няма нито една написана книга, която съдържа Цялата истината. От една страна, всеки миг се добавя още нова и нова информация и преживявания, различни от досегашните. От друга, нужно е всеки индивидуално, спрямо собствените си филтри, да отсее онова, което му е необходимо и да живее съгласно отсятото от него (щом е отсято, то това няма да е Цялата истина), като го въплъти във всеки аспект от живота си… Това е най-трудната част - да застанете над физическия, материалния свят, докато сте в тяло, което ви диктува обратното. Затова е нужно да си позволите да възстановите връзката си с нулевата точка – да се събудите и да тръгнете по пътя на отдадеността. Този път е съзнателната форма на ограничаване относно желанията, базирана на самоизследването, целяща постигане на вътрешна душевна подреденост, което пък означава пълна отдаденост. Това значи да смените посоката. Ако досега е била навътре – да знам, да придобивам знания, да притежавам, да мога, сега да стане посока навън – да предам наученото от мен на другите, да давам всичко, което е по силите и възможностите за всички останали, да помагам на всеки и всичко. Тогава посоката ви съвпада с тази на Източника – навън от нулевата точка – пълна отдаденост към Всичко, което Е. Така се движите, „гледате” с Източника в една посока. Тогава информацията е достъпна за вас и е налична във всеки миг от живота ви. Нужно е да й се доверите – с пълна отдаденост. В този план тялото, материята и изобщо проявлението се явяват тест, предизвикателство, целящо да ни изпита дали имаме волята да продължим по този път, за да станем всичко, което можем да сме.
Всичко това е пряко свързано с реакциите, които извършва физическото тяло. То отразява промените в мисленето и получаването на информация и се бунтува всеки път, когато се получава повече енергия спрямо тази реалност (1 bit = 3.10 -21 J). Тялото има за задача да позволява изпитването на тази реалност, която е създадена точно от вас и е в отговор на вашите собствени желания. Тоест, то отговаря на вибрациите на енергията до момента. Затова всеки път, когато търсите друга, нова реалност с повече информация, то се съпротивлява. Навлизате в непозната (страшна) за него зона и то реагира, съпротивлява се. Затова е нужно търпение и постоянство. Ако го уважавате и се отнасяте с разбиране към неговото обучение за да приеме новото и непознатото, то това е най-добрият вариант, защото самото то е създадено, пригодено за подобна промяна.
Относно мисленето и начина на разсъждение – приемете, че всичко съществуващо, чете мислите ви и дори понякога се опитва да ги отклони. Не гледайте на тях като на зли или злонамерени - те реагират на вашите действия. Това им е работа - тяхната задача, която не е лека, но е в помощ на самите вас. Така сами си доказвате докъде сте (самоизследване, за което бе споменато по-горе), колко сте честни пред себе си и дали наистина желаете онова, което твърдите, че желаете. Тези отклонения (в много от случаите ги наричаме съмнение) ви помагат по този начин, защото ви предизвикват да се самоизследвате. Ставате изследователи и търсачи така. Не чакате нещо отнякъде, не се приемате за жертва, която не знае, не може, или някой друг е виновен за неоткритото от вас. Вие търсите и откривате начини как да преодолеете предизвикателствата. Тогава дори сте благодарни за това, че са ви предоставени такива. Това ви прави по-опитни, по-силни по вашия път, а не по-слаби и неможещи…
Пример: Първото нещо, което прави бебето, след като се роди, е да заплаче. То прави това, защото енергията, която Е, е наясно в какво се е трансформирала и е в състояние на отказ от приемане на реалността. Тоест, по-осъзнати сте за това какво и кои сте,когато/веднага след като се родите, отколкото сега. Тялото плаче, защото за енергията това е първият път, в който се докосва до тази физическа реалност, или защото осъзнава, че се е завърнала чрез инкарнация, тоест провалила се е в предишен живот (както е при повечето).
Информационното поле не плаче (тези функции са непознати за него в оригиналната й форма), но импулсите, които подава на тялото, карат самото тяло да реагира по този начин. То плаче „без причина”с дни, седмици, месеци, докато полето на знанието не загуби силата си - по естествен, индивидуален начин, или чрез филтрирането от честотите на родителите. Това е моментът, в който човекът се ражда истински, след като забрави кой и откъде е. Някои забравят по-бързо, други по-бавно.
Този плач е различен от плача, който съществува няколко месеца по-късно. Можете да успокоите това информационно поле (бебето) по време на този критичен за съзнанието период и му обяснете, че Единното знание, Източника го е дарило с шанса да се завърне и да приключи задачата си. Това оказва влияние през живота им, макар и подсъзнателно. Всичко е избор на детето (от „преди” зачеването) и е предопределено, избрано от него (като Източник), заедно със средата, родителите и т.н…, но само като възможна вероятност, която винаги може да се промени. Затова по време на пубертета, децата се освобождават от определени филтри и обвързаности и стават изцяло отговорни за своите действия. Те имат свободна воля и чрез изборите и решенията, които взимат, могат да водят живота, който желаят. Фокуса на ума определя характеристиките на случките в живота …те могат да определят дори начина, по който индивида ще „умре”. Само няколко аспекта от живота на децата ще е повлиян от филтрите (инструментите), които родителите предоставят. По-голямата част от живота на детето се базира на свободната воля, на избора, което може да няма нищо общо с родителите. Родителите са важни само в първите 5-6 години, така че това е и периодът, в който можете да се направи най-много за едно дете. При това само ако използвате интуицията си (а не инстинктите - различни неща са). На практика, това си е връзка с Източника, която сте предизвикани да използвате – в името на децата. Тоест, когато станете родител, получавате способности, които са липсвали преди това. Те са важни за израстването и развитието на детето във връзка с неговата задача на живота. Тоест родителите се явяват като водачи, които направляват детето, но само донякъде. Всъщност, всяко дете и всеки индивид са индивидуални и уникални и всеки реагира по различен начин. Няма еднакви реакции дори на еднакви събития. То няма (по същия принцип) и еднакви събития, но това е друга тема. Може да са подобни, но не и еднакви… Затова, ако предизвикаме детето да усети, че има нещо повече от реалността, която преживява, че има Източник, съдържащ цялата информация, то ще го приеме лесно и ще търси винаги тази възможност. Докато са малки, връзката с Източника е все още силна и филтрациите не са „изкривили” този контакт. Затова е добре да се говори за всичко това постепенно, с търпение и отдаденост и в течение на годините да се развива тезата, без да се навлиза в детайли и подробности. Децата са любопитни и се превръщат в търсачи през остатъка от живота си, което осмисля живота им. А и това е задачата на всеки живот… Ако тази теза се представи агресивно и с натиск, ще се постигне обратен ефект. Така образованието се явява първи метод* за манипулация.
*Останалите са храна и напитки, лекарства, или изобщо грижа за здравето и тялото. електромагнитни вълни (това включва компютър, GSM, електрическа мрежа и изобщо всичко известно под името електроника), медии и комуникации - ТВ, радио, вестници, списания, интернет и т.н., музика и звуци (различен от медиите метод, използван по всякакъв начин - концерти, ресторанти с жива музика, музика в хотели и спа-центрове и т.н.макар) и не на последно място - замърсяване на въздуха и контрол на природните стихии…
Децата са манипулирани, но след пубертета имат шанс да заличат стореното до тогава. Тези шансове продължават до края на живота на индивида. Всеки сам определя кога „ще прогледне”. Възможността да се достигне до възможностите чрез получаване на информация от Вселенският разум, въз основа на Закона който не е познат, е налична през цялото време. По същият начин и детето е винаги във връзка с Източника и може да се събуди всеки момент. Зависи от него.
Решение: Вселенският закон е изразител на свободната воля на Всичко, което Е. Тоест, всяко проявление твори всичко (чрез потенциала на Източника), което съществува във вселената, а чрез Вселенския закон то се поддържа, подхранва, балансира и възстановява. Ако правите нещо, което не е съвместимо с Цялото, или извършвате работа, която е извън рамките на възприеманото от вас, ще страдате по време на процеса. Това рефлектира и като резултат в реалността, която преживявате всеки ден. Защото проявленията имат много различни форми, но след определен брой тренировки се разпознават „табелките” от материалния свят и посланията от Източника. Чистата, честна статистика на резултатите, които получавате, води до познаване на себе си, поведението си и мястото, на което се намирате. Щом се адаптирате към околната среда на принципа „всеки печели” и посоката ви е отдаденост към другите и Всичко, което Е, то се отдавате и на посланията от енерго-информационния потенциал. Така всичко е синхронично и в хармония. Ако се фокусирате върху телесните символи и симптоми, върху егоцентричното преживяване на тялото в дадена околна среда, мислите ви ще се изпълнят с грешки и ще ви поведат по грешни пътища. Причината за това е, че енергията, преминаваща през решетката на собствената ни филтрация, се обръща с хастара наопаки. Пълната отдаденост се превръща в пълна защита и притежание. При всяко проявление е така.
Хората сами се опорочават, докато са проявени. Прекланянето и молитвите са само част от това. Вместо да вярват в Себе си - Източника, те се молят за помощ на други, обърнати с хастара наопаки „енергии” - Исус, Мохамед, Мойсей, Авраам, Буда… А това са само хора, които са повярвали, че са знаещи. Повярвали, че са просветени и познават истината… и, че техен дълг е да пробудят останалите. Може би дори са се чувствали „господари на играта”, наречена живот. Всеки от „пророците” е изкривена, филтрирана версия, която впоследствие е използвана от църква, религия, идеология, или „философия”.
Основното нещо, срещу което е бил Мохамед, например, е разделянето. Сега, мюсюлманите, които вярват в разни течения на исляма, всъщност са против техния собствен „пророк”… И това е валидно и за християните. Коранът, стария и новия завет, Талмуда и т.н. всички те имат ядро от истина, което обаче плува в море от изкривени, филтрирани тълкувания. Например, Библията е написана от 4 души, от 3 различни страни, една западна и две – от средния изток. Това значи, че тя също е филтрирана… Само нулевата точка, Източника, Единното знание е самостоятелно, чисто, отдадено и съдържащо всеки и Всичко, което Е. Тази енергия на това единно поле обаче не е в тялото, а навсякъде. В този план, енергията на тялото е друго, невидимо поле, което съдържа информационни елементи, сходни с Душата (което сте вие). Това невидимо поле е обвързано с физическия план (околната среда) и с видимото тяло чрез поток, идващ от полето към мозъка, оттам към сърцето и определени точки в гръбначния стълб. Така полето твори (съответно и „управлява”) холограмата „тяло” и функциите й, създавайки илюзията за преживяване на реалност и околна среда. Това поле е дуално (тоест, притежава своя противоположност), има формата на бутилка на Клайн и съдържа в себе си своите полярности, като едното прелива в другото в безкраен кръговрат. Това означава, че имате, притежавате Себе си и на друго място (като противоположност, която е в неразривна връзка с вас). Съединяването на противоположностите ви прехвърля в друга реалност и ви прави по-цялостни. „Пукнатината” между дуалните елементи е потенциала на възможностите. Но това е и посоката, която избирате - тоест, тя е на персонално ниво. Това е и фокуса, който определя характера на резултата – колко единни или разединени ще сте. Това е свободната воля, но също така и зоната комфорт, в която сте се ограничили. Това са и полярностите, които съдържате в Себе си – по подобие на Източника.
Ако се фокусирате върху едната част, то вече сте разделени от своята противоположност и „наблюдавате” само полярностите си. Ако се фокусирате върху която и да е полярност, реализирате само нея… И така нататък. Това е принципа „разделяй и владей”. Обратно на това е принципа „единявай и давай”, който означава, че приемате с еднаква сила, в еднаква степен и своята противоположност (с нейните полярности), съзнавайки, че сте неразделна част от нея. Така променяте реалността и се „извисявате”, ставате „просветени”. Това не е краят, защото в това друго състояние също имате противоположност (с полярности), която пак е нужно да приемате и т.н. Някои наричат това нива, или измерения, а те са просто вихрова, вълнова функция на приемането. Това, на практика означава един постоянен стремеж за разширяване зоната на комфорт (тоест, излизане от нея) и приемане с пълна отдаденост на всички възможни полярности като едно цяло, неделимо от вас.
Ако отхвърляте, която и да е своя част, Източника започва да ви предизвиква да я приемете и ви предоставя всякакви ситуации (предизвикателства, които наричате трудности и пречки, проблеми, негативни събития и т.н), за да се приемете и слеете с тази противоложност, като по този начин я опознавате, защото я преживявате. Тоест, ако не приемате нещо, се проявяват все такива случки, че накрая да го приемете. Това от глобална гледна точка е израстване, но от локална – негативни ситуации, защото те ви карат да излизате от зоната си на комфорт.
„По-израстналите” същества не се въплъщават в тела, както и не се идентифицират с такива - те са нематериални и не преживяват този свят така, както ние. Душите са материални полета, проявления и преживяват като реалност материалното, въпреки, че могат да го надскочат и да преживяват и друга, „по-висша” реалност. Затова и полетата на защита (душа) притежават в себе си своите противоположности, които изглеждат като отделени „части-обвивки”, въпреки, че е едно създание. Всяка от тези „слоеве” проявява различна холограма – сърце, черен дроб, клетка, щитовидна жлеза и т.н. Но те не съществуват отделно, а са цялостна, обща, добре функционираща система. Трансформираната (обърната с хастара наопаки) енергия става защитно поле, задържало в себе си информацията. Това е протонно поле (прана, Ба, ки, чи, ци и т.н. – жизнена енергия), което се асоциира като извор на Живота. Този процес на трансформация на енергията се извършва в митохондриите* и е базиран на „електролиза” на водата, с разделяне на протона и елекрона от атома на водорода. Получената енергия ни „прави живи”, а освободения от водорода протон формира така нареченото протонно поле, което излъчваме. Чрез него и енергийно-информационния потенциал творим света около себе си. Така от Единното съзнание, Източника чрез неговите проявления се проявява и преживява всяка паралелна реалност.
* В клетъчната биология митохондрията (мн. митохондрии) (от гръцки: μίτος, mitos, нишка + χονδρίον, khondrion, гранула) е универсален клетъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки.Митохондриите са описвани като „клетъчните енергийни фабрики“, защото те произвеждат АТФ-а - източник на енергия за клетката. Броят на митохондриите в една клетка варира в широки граници според вида на организма и типа на тъканта. Една клетка може да има една митохондрия, или няколко милиона броя митохондрии. Въпреки, че повечето от клетъчното ДНК се съдържа в клетъчното ядро, митохондриите също съдържат своя собствена генетична информация – собствено ДНК.
ПАРЧЕНЦА РЕАЛНОСТ, СЪШИТИ КАТО КРЪПКА С БЕЛИ КОНЦИ…
Австрийският философ и езотерик Рудолф Щайнер (1861-1925) установява, че кръвта* е преносител на информация, както за самия организъм, така и за заобикалящия го свят. Кръвните пластинки, носещи се към сърцето, показват човешката същност.
*Подобно на неговата теза, в някои секти се забранява преливането на кръв, дори от това да зависи човешки живот. Причината е твърдата убеденост, че душата на човек е отпечатана в неговата кръв.
Експериментите на Щайнер доказват, че еритроцитите (червени кръвни телца) имат свойството да събират информация за дейността на вътрешните органи. Той стига до заключението, че информацията в мозъка, постъпила от външни обекти, е еквивалентна на информацията в сърцето.
Теорията, че сърдечния мускул съхранява информация, се потвърждава и от акад. Валери Шумаков. Според него невронните връзки играят ролята на енергийна мрежа между мозъка и сърцето и запазват информацията до смъртта на човек.
Мирзакарим Норбеков напомня, че кръвните процеси са свързани с възможността на кръвта да се възстановява благодарение на адаптацията си към емоции, тоест към взаимодействието с околната среда.
Според библейски текстове само душата на животните се предава в кръвта им. Но много теолози посочват схващането, че човек се състои от плът и кръв и подкрепят тезата, че човешката душа е еквивалентна на човешката кръв.
***
Затова приемането на противоположностите се явява инструмент, който ви помага да се „извисите”. Не хабете енергия в чакане на събития, това само ще удължи агонията при престоя ви в материалната реалност.
Пример: Не желаете „нов световен ред”, желаете свобода. И започвате да мислите как да няма „нов световен ред”. Щом мислите за това, вие го проявявате, въпреки, че не го желаете. Тоест, когато мислите и вярвате в нещо негативно, то го създавате. Щом вярвате, че нещо се заформя, тогава то се заформя. Така излиза, че теоретиците на конспирацията и говорещите за това са основни играчи в помощ на самата конспирация, бомбардирайки ви с „факти”, според които тя се заформя. В това отношение медиите са изключително „полезни”. Така, хората, които „осъзнават”, или се „пробуждат” за подобни явления, са тези, които го създават. Тоест, ако вие заявявате, че някой ви контролира, всъщност му осигурявате пълен контрол. Ако приемете със същата сила, че сте и Пътят, и Източникът, и Животът, то значи не съществува сила, която да ви контролира и вашата реалност се променя – в нея липсват „нов световен ред” и „контрол” откъдето и от когото и да е. Тоест, вашата задача в живота, спрямо Единното информационно поле и вас самите остава непроменена. И тази задача може да е само с една посока – Единявай и Давай… Следователно е нужно да търсите Вселенския Разум, Източника, нулевата точка, за да получите истините и директно да ги използвате практически. Така, щом получите послание от информационното поле, е добре първо да го реализирате, а после да го осмисляте като резултат. Първо прави, после мисли… Така ще сте в хармония с всичко, което Вселенският закон ни предоставя, защото предоставеното е създадено, за да ви предизвика да го приемете, без да го филтрирате или интерпретирате.
Като противоположност на това – щом четете нещо (това важи и за тази книга), или взаимодействате с холограмния свят – „първо мисли, после прави”. Така отново се учите – да определяте статистически границите си на приемане (зоната на комфорт) и да търсите начин за осъзнато излизане извън тях.
Цялото Е, то няма „интереси”, „претенции”, „категоризация”, „оценки” и т.н. Пълната му отдаденост към Всичко, което Е, дава правото на всяко проявление да реализира която и да е от всички тези дуалности. Ние нямаме цялото знание, но можем да си взаимодействаме с него, което би ни позволило да се доближим до единението с него. Да притежавате знание не означава да го владеете или да го контролирате… Не владеем Разума, Източника, нито го контролираме – едно Цяло сме – две противоположности, които преливат една в друга, което отразява точно Вселенския закон. Повечето бъркат използването на интелекта с притежаването на Ума. Интелектът е действие, което можем да осъществим, благодарение на съществуването на потенциала на Източника.
Храна, лекарства, нов технологичен продукт, „артист”, политик, музикант, книга, шоу, напитка и т.н. – както и да „регулирате” или ограничавате тези форми на манипулация (взаимодействие), колкото и да се пазите, или поне се излагате в по-малка степен на тях, ефектът на филтрация дори да намалее драстично, това няма да ви направи по-самоосъзнати. Потискането на емоции, копнежи, страсти и т.н. не означава отстраняване на филтрациите (това по-скоро вреди). ПРИЕМАНЕТО, канализирането, укротяването (опознаването) им и прилагането за работа върху по-отдадени към другите дейности е онова, което ни води до по-добра осъзнатост. Всичко това проявява по-лек и спокоен живот, изпълнен с дарове, защото се превръщате в ОСЪЗНАТ творец на собствената си реалност, отнемайки тази функция на емоциите, копнежите и страстите, които досега са ви диктували как да действате. Тялото ви принуждава да изпитвате тези и всички други емоции, заедно с желания и страсти, защото енергията е обърната с хастара наопаки, а това ви кара да забравите себе си и така се превръщате в ограничена, оглупяла версия на себе си. А емоциите са част от фундаментите в този материален свят. Без тях, е невъзможно да се осъзнае Цялото, Източника. Въпроса е те да не надделяват. Колкото повече им позволявате да са ваши господари, толкова по-силно се закотвяте към съществуващата реалност, което е обратното на вашата задача, на мисията ви. Излишно е да ги мразите – по-добре е да ги уважавате и да ги опознавате. Да ги впрегнете, канализирате към места и ситуации, в които могат да бъдат полезни – нещо, което ще е от полза за всички останали. Едновременно с този процес се подготвяте и да приемете повече информация от Източника. Ако изберете да благодарите всеки ден на информационното поле, на нулевата точка, от където всяко нещо води началото си, ви се предоставя шанс за единение с вашата собствена противоположност, което е одухотворяване и просветление. Тогава се променя и реалността, на която наистина принадлежите, а нейната неизбежност засяга и оправдава всички корекции, които преживявате ежедневно.
Почитайте Себе си – Източника, като действате в хармония с неговите послания и Вселенския закон и уважавайте всички проявления, поддържайте ги и дарявайте с благодарност. Защото всеки е уникален и индивидуален. Толкова, колкото всички останали.
Така вие не сте просто това, което сте. Вие сте Всичко, което Е!

Няма коментари:

Публикуване на коментар