Последователи

събота, 30 декември 2017 г.

ХЕКАТА Аз съм ключът и аз съм и вратата


                 

Самото име Хеката не е лично име, за разлика имената Исус или Мохамед това не е лично име, а по скоро епитет на богинята. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото. Която и хипотеза да е вярна и двете определят добре Богинята. Първото археологическо доказателство за нейния култ е от 400 г.пр. н.е. и е от кръглия олтар на Аполон в Милет. Спомената е в литературата за първи път от Хезиод в „Теогония” около 7 в . пр. н.е. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - в днешна Турция. Богинята е била почитана обаче из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет, а също и на територията на България. Първоначално, а и по описанието на Хезиод е била възприемана като доброжелателно божество, като богинята Майка – даваща и взимаща живота. В най-древния си образ е изобразявана с едно тяло държаща факли в ръце, поради което някои историци, като Хезихий са я отъждествявали с тракийската Бендида. Впоследствие е започнало изобразяването и като трилика и с три тела. Тройното изображение на богинята символизира нейната власт над Земя, Небеса и Моря. Някъде се твърди, че трите свята са Земя, Небеса и Подземен Свят, но в древната религия Подземния Свят или Ереб /Хадес, Тартар/ е част и то най-долната от земния. С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. За неоплатониците Тя е олицетворявала душата на света, а в Халдейските оракули на Зороастър е наречена Дъщерята на Отца. В една интересна космогония тя е четвъртото божество наред с Майката, Отца и Сина – Дъщерята. Култът на богинята е бил доста многостранен, но за него са известни доста малко неща. Мистериите в чест на богинята са били само за посветени и за тях също не се знае много. В орфизма /философско и религиозно учение, за основател на което се счита Орфей/ тя играе доста важна роля и е образ на Великата Майка. Във вътрешните мистерии на богинята са били забранени кървавите жертвоприношения – т.нар. в днешно време курбани. Счита се за непростимо с цел отдаване почит на Майката едно нейно дете да убие друго такова в нейно име. В магическите обреди на тъмната луна се ползват кръв и подобни неща, но се смята, че това се наказва жестоко от Богинята, защото викайки тъмната и страна, викащият трябва да е готов, че все някога ще се изправи пред нея.

За разлика от съвременната представа за Бог, който трябва да е само добър и въплъщава сама доброто, при Хеката не е така – наричайки я душата на света, древните са приемали, че Тя е силата на природата и нейните стихии, които не са нито добри, нито зли. Хеката е наричана и Неотменимата, Божествената необходимост. В едно древно заклинание е наречена мойра и ериния. В съвременните представи образът за Тройната богиня се е запазил в образа на трите орисници или наречници. В българското народно виждане образът на Великата богиня се е запазил под образите на св. Богородица, св. Петка и св. Неделя или св. Ана, която на места в България се сочи като покровителка на магьосниците.

Засега като общо представяне смятам е в общи линии достатъчно. Ще се радвам на въпроси от ваша страна.
Богинята се открива и се е откривала на хората в различни форми и е била почитана с различни образи и имена, но тя винаги е била възприемана като висшата реалност, тя не е откъсната от природата и реалността. За древните и за съвременните и почитатели тя е преди всичко Майка, но не само на хората, а и на животните и ние сме равни пред нея. Човекът е нейна рожба така както нейни рожби са и всички живи същества. Нейната плът ни храни и тя храни плътта си с нас. Тя може да приема формата и образа на човек и животно, на растение и на всичко което ни заобикаля, защото тя е Утробата и Изворът, Чашата в която се съдържа Всичко – Животът и Смъртта се сливат в нея, защото животът е смърт, а и смъртта е живот и всичко трябва да следва последователността отредената от Нея, Съдбата. Тя не създава противоположности, а ги обединява.

Богинята е била и е почитана в различни свои аспекти като е била наричана и с различни имена-епитети. Тези епитети са на старогръцки, давам ги с транскрипция и превод на български. Някои предпочитат да ги ползват на чужд език – в случая старогръцки, други пък на собствения. Аз лично бих ви посъветвал да ги ползвате на български поне докато не запомните значението на отделните епитети. Смисълът на тези епитети е символиката, а ако не разбираме значението няма и какво да символизират.

                    



Освен епитетите Богинята е била призовавана в различните заклинания и с други имена – т.нар. имена на силата или магически имена. Тези епитети са били и се използват и сега при молитви към Хеката, но в същото време доста от тях са били епитети и на други богини – Деметра, Артемида, Бендида и др. Това няма значение, тъй като Старата вяра казва, че всички богини са лица на Богинята и всички богове са лица на Бога. Според личното си усещане човек избира как да се обръща към Силата и как да я почита.
Най- старите символи на Хеката са ключът и Луната. Обредите на Богинята са предимно нощни и свързани с лунните фази. Това не означава, че не е имало и дневни, но вътрешните обреди и магическите са предимно нощни. Счита се, че времето на нарастващата луна е за благотворни и привличащи действия и молитви, фазата на Пълнолунието е за отдаване почит на светлата пораждаща луна на живите, времето на намаляващата луна е за отблъскващи действия, а също и за нападателни магии, фазата на новолуние е периодът, когато се е смятало, че богинята свети в отвъдното или по точно, не виждайки я живите, нея я виждат мъртвите и тя определя душите за следващо прераждане, които обаче си избират сами пазител и с това до известна степен предопределят новото си съществуване, тогава се отдава почит на тъмната прераждаща се луна закриляща и властваща над мъртвите. Почитането става в трите дни на пълнолуние и в трите дни на новолуние.




Това е превод на една интересна част от кодекс Наг Хамади(Corpus Hermeticum), което е едно обръщение на Богинята.

Гръмотевица: съвършената мисъл

Аз бях изпратена от силата
и дойдох при тези, които разсъждават за мен, и бях открита
сред тези, които се стремяха към мен.
Вижте ме, вие които размишлявате за мен
и вие слушащите чуйте ме.
Вие, които ме очаквате, вземете ме
при себе си. И не ме прогонвайте
от погледа си.
И не карайте гласа ви да ме мрази,
нито пък слуха ви.
Не бъдете невежи за мен, където и да е
и когато и да е. Бъдете нащрек !
Не бъдете невежи за мен.
Защото аз съм първата и последната. Аз
съм почитаната и презряната.
Аз съм блудната и святата.
Аз съм съпругата и
девицата. Аз съм майката
и дъщерята. Аз съм членовете
на моята майка. Аз съм безплодната
и тази, чийто деца са много. Аз
съм тази, чиято сватба е велика и
аз не съм имала съпруг. Аз съм родилата
и тази, която не ражда. Аз
съм облекчението на моите родилни мъки. Аз
съм невестата и женихът,
и моят жених е
заченалият ме. Аз съм майката на
баща ми и сестрата на
съпруга ми, и той е моя рожба.
Аз съм робиня на този , който
ме създаде. Аз съм владетел
на рожбата си. Но той е този, който ме зачена,
преди времето, в деня на раждането.
И той своевременно е моя рожба
и силата ми е от него. Аз съм жезълът
на неговата сила през младостта му, а
той е опора през моята
старост. И каквото и да пожелае той
се случва на мен. Аз съм тишината,
която е непонятна и идеята,
чийто спомен е многократен.
Аз съм гласът, чийто звук е
многообразен и думата, чиято поява
е многократна. Аз съм изговарянето на
своето име. Защо вие, които ме мразите,
обичате ли ме и
мразите ли онези, които ме обичат?
Вие, които ме отричате, признайте
ме, и вие, които ме признавате,
отречете ме. Вие, които проповядвате
истината за мене, излъжете за мен, и вие,
които сте лъгали за мен, кажете истината за мен.
Вие, които ме познавате, бъдете непознаващи
ме, а тези, които не са
ме познали, нека ме познаят.
Защото аз съм знанието и
незнанието. Аз съм
срамът и безсрамието.
Аз съм безсрамната; аз съм
засрамената. Аз съм силата и
аз съм страхът. Аз съм
войната и мирът. Вслушайте се
в мен. Аз съм опозорената
и великата. Обърнете внимание на моята
бедност и на моето богатство.
Не бъдете безочливи към мен, когато аз съм
хвърлена на земята и
ще ме откриете в тези,
които ще дойдат. Не ме търсете
в купчината тор, нито вървете
и ме оставяйте захвърлена,
и вие ще ме откриете
в царствата. И не ме гледайте,
когато съм захвърлена сред тези, които
са презрени и в най-долните
места, нито ми се присмивайте.
И не ме оставяйте сред тези, които
са насилствено убити.
Но аз, аз съм състрадателна
и аз съм жестока. Бъдете нащрек!
Не мразете моето покорство
и не обичайте моя самоконтрол.
В слабостта ми, не
ме изоставяйте и не
се страхувайте от силата ми.
Та защо презирате
моя страх и
проклинате гордостта ми?
Но аз съм тази, която съществува във
всички страхове и аз съм силата
в треперенето. Аз съм тази, която е
слаба и аз съм добре на
приятно място. Аз съм
безчувствена и аз съм мъдра.
Защо ме мразихте
на съветите си? Защото ще бъда
тиха сред тези, които са тихи
и аз ще се появя и
ще говоря.
Защо ме мразихте вие, елини?
Защото аз съм варварска сред
варварите? Защото аз съм мъдростта
на елините и знанието на
варварите. Аз съм правосъдието на
елините и на варварите. Аз
съм тази, чийто образ е велик в Египет
и тази, която няма образ сред
варварите. Аз съм тази, която е мразена
навсякъде и тази, която е обичана
навсякъде. Аз съм тази, която те наричат
Живот, а вие нарекохте
Смърт. Аз съм тази, която
те наричат Закон,
а вие нарекохте Беззаконие.
Аз съм тази, която вие преследвахте
и аз съм тази, която пленихте.
Аз съм тази, която разпръснахте
и вие ме събрахте отново.
Аз съм тази, пред която вие
бяхте засрамени, и вие бяхте
безсрамни към мен. Аз съм тази, която няма празник
и аз съм тази, чиито празници са много.
Аз, аз съм безбожна, и
аз съм тази, чийто бог е велик.
Аз съм тази, за която сте размишлявали
и която сте низвергнали. Аз съм
неука, и те учат от
мен. Аз съм тази, която
презряхте, и вие
размишлявате за мен. Аз съм тази,
от която вие се скрихте, и вие
се явявате пред мен. Но когато и
да се скриете,
аз сама ще се появя.
И когато и да
се появите, aз себе си
ще скрия от вас. Тези, които
( ) към ( )
( ) безчувствено
( ) .Вземи ме ( )
разбирайки от мъка,
и вземете ме
при себе си от разбиране
и мъка. И вземете
ме при вас от местата,
които са грозни и в руини,
и откраднете от тези,
които са добри, дори в грозота.
Без срам ме вземете
при вас безсрамно;
и без безсрамие
и срам, укорете моите членове
във вас. И
пристъпете към мен,
вие които ме познавате и вие , които
познавате моите членове и
утвърдете великите сред малките
първи създания. Пристъпете
към детството
и не го презирайте,
защото е малко и дребно.
Не се отвръщайте
от великите неща в някои части от
малките неща, защото
малките неща се познават от великите неща. Защо
вие ме проклинате
и ме почитате?
Вие ме ранихте и вие
бяхте милостиви. Не ме разделяйте от първите
тези, които вие познахте. И
не изхвърляйте никого
и не прогонвайте никого.
…да не знае той…
… Каквото е мое…
Аз познавам първите, а
тези, които ги следват, познават мен.
Но аз съм умът на …
и останалото на …
Аз съм знанието на моето търсене и
търсеното на тези, които ме търсят, и
заповедта на тези, които питат за мен,
и силата на силите в моето знание
на ангелите, които са били
изпратени от моето слово, и на боговете
в техните сезони по мой съвет,
и на духовете на всеки мъж , който
съществува с мен, и на жените,
които обитават в мен. Аз съм тази, която
е почитана и която е възхвалявана,
но и която всички презират
презрително. Аз
съм мир, но и войната
идва от мене. Аз съм
чужденка и местна жителка.
Аз съм същността, но и този, който
няма същност. Тези, които
нямат връзка с мен, не ме познават,
а тези, които са в
моята същност, са тези, които ме познават.
Тези, които са близо до мен, не са ме опознали,
намиращите се далеч
от мен са тези, които са ме опознали.
В деня, когато бъда близо до
теб, ти ще си далеч
от мен, а в деня, когато аз
съм далеч от теб, аз съм
близо до теб. Аз съм..
...във. Аз съм…
…на природите. Аз съм
…на сътворението на духовете
…желанието на душите.
Аз съм контролът и неконтролируемото
Аз съм съюзът и
раздялата. Аз съм единството
и аз съм разделението. Аз
съм тази долу и те се издигат
нагоре до мен. Аз съм присъдата
и оправданието. Аз,аз
съм безгрешна и коренът
на греховете е в мен.
Аз съм похотта на външен вид,
но вътре въздържанието
в мен живее. Аз
съм слухът, достъпен
за всички, и речта, която не може да бъде
доловена. Аз съм нямата,
която не говори, и велико е
множеството на думите ми. Чуй
ме в нежност, и
познай ме в грубост.
Аз съм тази, която крещи,
и аз съм
захвърлена върху лицето на земята.
Аз приготвих хляба и
в него моя разум. Аз съм
знанието за моето име. Аз съм тази,
която вика и аз слушам.
Аз се появявам…
ходя в …
печатът на моето…

… Аз съм…
…защитата…
Аз съм тази, която е наречена
Истина и неправда…
Вие ме почитате…
и вие шепнете срещу мен. Вие, които сте
покорени, съдете тези, които са ви покорили
преди те да дадат присъда срещу вас,
защото присъдата и милостта
съществува във вас. Ако вие сте осъдени
от този, кой ще
ви оправдае? Или ако вие сте помилвани
от него, кой ще бъде в състояние
да ви задържи? Защото каквото е
вътре във вас е каквото е отвън на вас,
и единият, който ви оформи отвън
е единият, който оформи
вътрешността ви. И каквото
вие виждате отвън на вас,
вие виждате и вътре във вас;
то е видимо и е ваше одеяние.
Чуйте ме, вие слушащи,
и се учете от моите думи,
вие които ме познавате. Аз съм
слухът, който е достижим до всичко;
Аз съм речта, която не може
да бъде поругана. Аз съм
името на звука и звукът
на името. Аз съм знакът
на буквата и целта
на деленето. И аз…
…светлина…
…и…
…слушащи…
…на вас..
…великата сила. И…
…няма да помръдне името.
…единият който ме създаде.
И аз ще произнеса името му.
Тогава погледнете неговите думи и всички
писания, които са събрани. Обърнете
внимание, вие слушащи и
вие също, ангели
и тези, които са били изпратени,
и вие духове, които сте се надигнали от
смъртта. Защото аз съм едната, която
съществува сама, и аз нямам
кой да ме съди. Защото много
са приятните форми, които
съществуват в множество грехове,
и безнравствените
и позорни страсти
и краткотрайните удоволствия,
които хората прегръщат
докато станат въздържани и
се издигнат до тяхното място за почивка.
И те ще намерят
там мен, и те ще
живеят и те няма да умират
отново.





Относно връзката между Хеката и Бендида

По данни на Хезихий се отъждествява Бендида на траките с Хеката. Тъй като Хеката като божество е чужда на гърците, те са се отнасяли с резерви към култа и. Според някои учени Хеката е именно от тракийски произход. В най-големия си храм в Лагина на центъра на северната стена е изобразена сцена как една амазонка и един войн са се хванали ръка за ръка, а богинята над тях скрепя съюза им. Именно тук може да се открие връзка, защото самото наименование Бендида идва от индоевропейското bhendh което означава СВЪРЗВАМ /по проф. Владимир Георгиев/. В Кария Хеката е била почитана заедно със Зевс Хрюсаореус кариос или още Зевс Панамаргос. Богинята е била почитана в Лагина , а богът в Стратоникея. Двата града са били свързани с път по който е минавала свещена процесия в чест на богинята и е бил носен ключа от градските порти. Това ритуално действие показва ролята на Хеката като пазителка на вратите.

Относно храмовите свещенодействия е известно че е имало хор от младежи, които са пеели химни в чест на богинята. Въпреки, че според съвременните схващания култът и е женски, то в историческите факти се знае, че Хеката е имала и жреци, наричани демосиои. Те приличали според някои източници на тези на Кибела, в смисъл били евнуси. Това обаче не е сигурно за всички, вероятно се отнася за една част от обслужващите култа. Богинята е имала и жрици, за някои е споменато в историята.

Магията на Хеката не е само лунна, нейните жреци са се занимавали доста с духове и призовавания, също с лекуване на душевни болести и подобни неща. Тъй като богинята е троична, то и култът и е също с различни течения и етапи.


              



ХЕКАТ

Изобразяваната с фигура на жаба или жабешка глава богиня Хекат е почитана особено много в град Херур като женско допълнение на Хнум. Тя заедно с други Богове помага при оформяне на детето в майчината утроба, пази като акушерка по време на раждането.Нейните даряващи живот сили в Абидос са причина тя да бъде включена в божествения кръг около Озирис. Изображения от по- късно време я представят като свидетел на посмъртното зачеване на Хор. ЖАБА Жабата е хтоническо животно и указва силите, от които произхожда животът. Първичните мъжки божества от Хермопол често се изобразяват с жабешки глави. Жабата е и свещеното животно на Богинята на раждането Хекат. Многобройните жабешки фигурки от фаянс, камък или слонова кост , открити в най- стария район на храма Хентименти в Абидос, вероятно са били жертвени дарове за Хекат. Изображението на жабата е било изработвано и върху магически ножове от ремето на Средното царство, които са поставяни като магическа защита над женския скут или над новороденото. Накрая трябва да се спомене и жабата, която на по-късни изображения е придружител на даряващия плодородие Бог на Нил. В късната епоха изображението на жабата се превръща в символ на прераждането- подхванат от ранното християнство и придружен от надписа”Аз съм възкресението”. и така нататък...


Съществува теория за хек => Хекет (мисля, че Барбара Гордън Уокър я представяше в нейния "Женски речник на знаците и символите"). Истина е и, че в додинастическия период на Египет е съществувал племенен матриархат, т.е. "вожд" е била най-възрастната жена. Да, хек е названието; само че на нея (на хек) са били подвластни хекау - "мoгъщите думи", т.е. магиите, заклинанията.

Не смятам обаче, че името на богинята с глава на жаба Хекет има нещо общо с това. По-скоро мисля, че името Хекет (Хек) идва точно от тази дума - хек, която означава "управлявам, властвам" или "владетел, господар, повелител" (като в една от титлите на Ехнатон - Amunhotpe Hek-Wase, тоест "Аменхотеп, Владетел на Тива").

С думата хекау ("хек" най-вероятно се явява корен) се свързва името на Хека (Хике), който е египетски бог на магиите, свръхестествените сили, чудесата, и респективно е бил патрон на магьосниците. Лекарите са били негов ресор и са ги наричали "жреци на Хека". Символите му са две змии (дори днес символ на фармацията е змия).

От гръцки (Х)Екати „действащата” или „улучващата отдалеч” е резонен превод. =) Трябва да се отбележи, че на Аполон са казвали (Х)Екатос. Да не забравяме и Фойве (Фиве), а Аполон е назоваван Фойвос (Фивос), т.е. "светъл".

Стаций в "Тиваида" описва Артемида като едно от проявленията на троичната богиня.
В лунен аспект: Trimorfos: Хеката - Селена - Артемида
В женски аспект: Triodos: Хеката - Персефона - Деметра

Но от чисто географска гледна точка, по-оправдано е по произход Хеката да е тракийска богиня.





Бендида, рисунка върху кратер

Бендида е тракийско божество, почитано в югозападна Тракия. Тя е синкретизирана с различни гръко-римски божества, но най-вече с Артемида. В повечето от изображенията ѝ по скални релефи, апликации, кани или монети е представена като ловджийка, наметната с кожа, носи ботуши и шапка от лисица. В ръцете си държи копие, лък или дори мрежа и често я съпровожда ловно куче. В древногръцката митология ловците Агрей и Номий, а също и самата Артемида, носят ботуши, което символизира качеството бързина. Поради тази причина ботушите присъстват в образа на Бендида, но за разлика от нейните гръцки аналогии само тя носи шапка от лисича кожа. В митовете и легендите лисицата е считана за най-хитрия ловец или най-хитрото животно, което може да избегне всички клопки и мрежи. Следователно, шапката ѝ от диво животно има не толкова етно-означаваща, колкото функционално означаваща роля – тя допълнително я определя като богиня на лова. В монетите на витинския цар Никомед I Бендида е представена седяща на камък, върху който е опрян кръглият ѝ щит, с копие в дясната ръка, къс меч на кръста и облечена в къса туника, което функционално характеризира богинята в чисто военен аспект.

Етимологията на теонима има индоевропейски корен bhendh, - „свързвам”, „съединявам”, което дава представа за полисемантичния образ на богинята и като покровителка на брака от типа на Хера. Може би затова едно основно нейно качество е виргиналността ѝ. За архаичния човек виргиналността няма толкова физически, колкото соционален смисъл. Затова богинята-девственица се представя като обитателка на дивото пространство – мястото на жената в социума е в дома, „вътре”, и само бракът може да опитоми Бендида и да я върне в обществото. Тя може да бъде „майка”, но това понятие няма биологичен, а социален смисъл. Ролята на Бендида в тракийския пантеон е да осъществи пълноправното интегриране на младите в обществото. В един архаичен керамичен фрагмент от Лемнос е представена ловна сцена, където богинята поразява пантера с копие, разделящо се накрая на две остриета, а във вдигнатата си лява ръка държи малкото на звяра. Това символично откъсване на малкото е чисто социално действие, в което етапът на инициация настъпва след сепарация. Като обучава младите в изкуството на лова, богинята ги подготвя за живота им в статуса на зрели членове на социума. В резултат на нейната медиативна и възпитателна функция обществото циклично се попълва с мъже-войни и жени-съпруги.

Ловните умения, мрежата, копията, лъкът, бързината и животинските атрибути изграждат образа на Бендида като богиня въплъщаваща противоречиви митични роли. Всяка една нейна функция се допълва от нейната противоположност и може би затова копието ѝ е разчленено на две, да подчертае двойнствеността ѝ.


https://bg.wikipedia.org/wiki

     


ЛАМПАДИТЕ бяха факелоноски нимфи на подземния свят, придружителки на Хеката, богинята на магьосничеството и кръстопътя, те бяха подарък от Зевс за лоялността на Хеката в Титаномахията (голямото въстание на Зевс и неговите братя и сестри срещу много омразния владетел, Cronos). Те носят факли и придружават Хеката за нощните си пътувания и обиколки.Свързан с елевзийските празници, които носели факли по време на нощните обреди на Мистерията на Деметра. Лампадите се появяват като снежнобели жени с тъмносини очи. Някои разкази разказват как светлината на факелите Лампадаите имат властта да докара към лудост, просто само като ги гледаш. Лампадите са бивши богини, паднали от благодатта, времето ги карало да бъдат забравени, съществуването им чезнело и те изчезвали; много от тях дори нямат лични личности или дори име. Хеката им осигурявала част от собствената си сила, за да могат да поддържат съществуването си, като са се съгласили да и служат. Според автора Карън Чанс, "Лампадите не се променят, но те са умели в илюзията. Те могат да изглеждат като всеки, който си изберат - или някой, когото искат. Едно нещо обаче е сигурно. Те са същества, потопени в магия, илюзия и заблуда.


БЕНДИДА – БЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ЕДНА ТРАКИЙСКА БОГИНЯ

Жената е изворът на живота. Родът започва от нея, децата биват оформени като характер от нейните ласки и напътствия. Тя е подкрепа на съпруга си в трудни моменти. Смайващо е какъв товар може да понесе на нежните си рамена. Не случайно първите божества са били жени. Богинята-майка е почитана в много култури, имената й са различни, но функцията една и съща. Тя е пазителка на семейното огнище и е тази, която събира влюбените в свещен съюз...

Една от най-известните тракийски богини е Бендида известна още като Вендис, Вензеис, Уендис, Мендис. Гърците я наричат ζυγία – обединяващата, тази, която свързва. Хезихий, Платон, Страбон и др. я споменават в работите си и подчертават тракийският и произход. В Атина, където са живели траки и пеласги са се празнували Вендидиите – тържества посветени на богинята на семейството...Езиковедите свързват името й с немският глагол binden – свързвам, но някакси забравят, че българският език притежава много повече, а и по-близки сродни думи.






Правилно е да се каже Вендис, Вензеис, а не Бендида. За това съдим по факта, че имаме вариант Уендис ( индикация за меко В), а и Мендис. Дечев поясни отдавна, че в тракийският език съществува взаимозамяна на В и М. Жалко е обаче, че този наш учен не съобщи, че същата тази особеност присъства в българския. Имаме плевня, но и племня, тъмно, но и тъвно, равно, но и рамно.


Истинското име на тракийската богиня е било Вензис, Вендис, в някои тракийски диалекти се е произнасяло и Уензис, тъй както в някои български диалекти Велко се произнася Уелко, а Вера –Уера.


Значението на този древен тракийски теоним наистина е – обединителката, тази, която свързва.Името на Вендис, Вензис идва от българският глагол вензати, вензон – свързвам, обединявам.Други сродни думи са венчило, венчавам, венчавка, венчанина ( откуп за булка), венчаница ( венчална дреха), вензел ( плетеница), венец, вежем ( съврзвам), веза....


Да не забравяме чисто българските имена Венда, Вендо, Венде, Веница, Венка, Венец. Те са ярко свидетелство, че въпреки жестокото преследване на което гръцкото духовенство е подлагало народа ни, ние сме имали силата да запазим спомен за корените си.




Храмът на Бендида е археологически обект от Ι век край град Мелник, България. Светилището е играло основна роля в религиозния живот на целия район по Средна Струма до унищожаването си в края на IV век. Над него частично по-късно в V век е построена раннохристиянска базилика, а след това в XII век църквата „Свети Никола“. Храмът е построен на хълма южно от Мелник, който днес носи името Свети Никола, и е част от античното селище Гариск на мястото на Мелник. Построен е в най-високата част на западната половина на платото, където днес са руините на храма „Свети Никола“. От храма са запазени части от основите му, според които той е имал правоъгълна, почти квадратна форма. Храмът е бил на юг, а на север е имало двор с каменна ограда и дървени навеси покрай стените.Входът на двора, вероятно е бил от изток и на него е имало две йонийски и две коринтски колони. Като сполии в църквата са открити посветителски и надгробни релефи от II - началото на III век, които показват, че храмът е бил посветен на Артемида в нейната тракийска версия Бендида, чийто култ е особено популярен в долината на Средна Струма. Богинята в района на Мелник е била почитана и като Хеката - водителка и покровителка на мъртвите. В храма също така се е почитал и култът на тракийския конник. На мраморен релеф от 215 година е изобразен Дионисий Асдула. Открит е фрагмент от мраморния постамент на статуя на император Траян (53 - 117), използван по-късно като сполия в градежа на църквата. Статуята вероятно е поставена в храма във връзка с превръщането на областта в имперски салтус. На постамента има частично запазен дарителски надпис от октомври - ноември 97 година, на който се чете титлата на Траян Γερμανικό, Германик. Това говори, че светилището е било и августейон - храм, в който се е почитал култът към императора август. Подобен августейон в района не е откриван. Светилището е опожарено и разрушено заедно с Гариск към края на IV век или от фанатици християни или от готските нашественици в империята в 378 година. По-късно основите на храма са вплетени в тези на заменилата го християнска църква.



Митологиите и древните религиозни вярвания и традиции на различните племена и народи така или иначе кореспондират помежду си по един или друг начин.

Както казва Кавафис:

Γιατί τα σπάσαμε τ' αγάλματά των,
γιατί τους διώξαμε απ' τους ναούς των,
διόλου δεν πέθαναν γι' αυτό οι θεοί.

/Toва, че разрушихме статуите им,
това, че ги изхвърлихме от храмовете,
не значи, че са мъртви боговете ни./


             


Храмът на Бендида е археологически обект от Ι век край град Мелник, България. Светилището е играло основна роля в религиозния живот на целия район по Средна Струма до унищожаването си в края на IV век. Над него частично по-късно в V век е построена раннохристиянска базилика, а след това в XII век църквата „Свети Никола“. Храмът е построен на хълма южно от Мелник, който днес носи името Свети Никола, и е част от античното селище Гариск на мястото на Мелник. Построен е в най-високата част на западната половина на платото, където днес са руините на храма „Свети Никола“. От храма са запазени части от основите му, според които той е имал правоъгълна, почти квадратна форма. Храмът е бил на юг, а на север е имало двор с каменна ограда и дървени навеси покрай стените.Входът на двора, вероятно е бил от изток и на него е имало две йонийски и две коринтски колони. Като сполии в църквата са открити посветителски и надгробни релефи от II - началото на III век, които показват, че храмът е бил посветен на Артемида в нейната тракийска версия Бендида, чийто култ е особено популярен в долината на Средна Струма. Богинята в района на Мелник е била почитана и като Хеката - водителка и покровителка на мъртвите. В храма също така се е почитал и култът на тракийския конник. На мраморен релеф от 215 година е изобразен Дионисий Асдула. Открит е фрагмент от мраморния постамент на статуя на император Траян (53 - 117), използван по-късно като сполия в градежа на църквата. Статуята вероятно е поставена в храма във връзка с превръщането на областта в имперски салтус. На постамента има частично запазен дарителски надпис от октомври - ноември 97 година, на който се чете титлата на Траян Γερμανικό, Германик. Това говори, че светилището е било и августейон - храм, в който се е почитал култът към императора август. Подобен августейон в района не е откриван. Светилището е опожарено и разрушено заедно с Гариск към края на IV век или от фанатици християни или от готските нашественици в империята в 378 година. По-късно основите на храма са вплетени в тези на заменилата го християнска църква.




Различни изображения на степни воини; Скити. В горния ляв ъгъл : златна купа, открита в украинска гробница (вижте и централно-дясната черно-бяла снимка); надясно след тъкан от вълна Скития, отляво на средата : персийски статуи, резиденти и скити; долу вдясно - статуя на светилище от предната част на храма на Атина на остров Егина (опит за реконструкция на картината)




Статуята на Танагра, представляваща златист Ерос (надпис) с фригийска шапцица( на жреците от Атлантида).


Митра статуя в римско-британския музей


Castor и Polux с фригийски капели горе в дясно и долу, римски статуи на хълма на Capitol-Rome...


Еней и синът му излизат от Троя в пламъци.


Ганимед (гръцки Γανυμήδης) в древногръцката митология е прекрасен младеж, син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Бил брат на Ил и Асарак . Според Еврипид е син на Лаомедонт[2]. Заради своята необикновена красота, докато пасял стадата на баща си по склоновете на Ида, той бил похитен от Зевс (под образа на орел или чрез изпратен от него орел) и отведен на Олимп, където поел задълженията на виночерпец на боговете, които дотогава принадлежали на Хеба, и станал любим на Зевс. За утешение на баща му, Зевс му подарил колесница с безсмъртни коне (или златна лоза, изработена от Хефест). Ганимед бил поставен на небето във вид на съзвездието Водолей. Отвличането на Ганимед е често срещан сюжет в изобразителното изкуство. На тази тема има произведения на Леохар, Кореджо, Рембранд, Торвалдсен и др.). Името "Ганимед" има и преносна употреба, като с него се назовава красиво момче, обикновено на юношеска възраст, което разпалва хомосексуална страст у мъжете.


Тракийска статуя (ако) от двореца Алтемп в Рим. Валутна македонски , изобразяваща ENEA ( около 424-350 г. пр.н.е.) , теракота статуетка на богинята Бендида - горе дясно, долу в ляво детайл от фреската на Казанлъшката тракийска гробница арката. Една от героите носи тракомакедонска капанска каска (виж долу в дясно)



Различни икони на бога Митра. Неговият образ е цивилизован герой в борбата със силите на тъмнината.


Бога Митра в различни римски представителства. Калпакът няма нищо общо с народите на Европа а с траките, които носят такова нещо. След траките такива шапки са носени в целия Близък изток.


Орфей (тракийски) в гръцко-румънска иконопис винаги е представена с фригийска шапка (следи). Мозайки с произход от Тунис, Сирия, Антиохия, Турция (долу вдясно) катакомби Рим .


Персийският крал Дарий






СТАТУЯТА НА СВОБОДАТА - БОГИНЯТА ХЕКАТА / ТРИМУРТИ

Няма коментари:

Публикуване на коментар